Определение № 403 от 19.06.2013 г. на ВКС по д. № 3671/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното определение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №3030/12 г., с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, чрез намаляването им поради прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК. Изложени са две групи съображения, които поотделно водят до неоснователност на молбата – искането не е заявено своевременно до приключване на производството в открито заседание пред всяка от инстанциите, за които са поискани, удостоверени и присъдени разноските; размерът на разноските не е прекомерен съобр. пар.2 от ДР на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който съдът намира за приложим в случая. Ответниците по частна жалба В. С. и С. С. я оспорват като неоснователна. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК и е допустима, но неоснователна. Вторият от въпросите се решава противоречиво в практиката и за уеднаквяването й е образувано т.д. №6/12 г., както е посочил и отв. С., което не е приключило. Въпреки това спиране на производството не се налага, тъй като по първия от въпросите има трайна практика, на която въззивното определение съответства – напр. опр. по гр.д. №1161/12 г. на четвърто г.о., по т.д. №271/10 г. и по т.д. №1110/11 г. на първо т.о. на ВКС. В тях е прието, че направеното по реда на чл.248 от ГПК искане на намаляване на разноските по чл.78, ал.5 ГПК е преклудирано и следва да остане без уважение, тъй като страната е следвало да го направи до приключване на производството пред съответната инстанция, аналогично и в отговор на искането за разноски и представянето на списъка за тях по чл.80 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение