Определение № 50190 от 26.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2806/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. А. К. от [населено място], против определение № 1332 от 19.05.2022г. по ч.гр.д. № 1342/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба вх. № 19871 от 04.04.2022г. насочена срещу разпореждане № 4165 от 18.03.2022г. по гр.д. № 1897/2022г. на Софийски градски съд, с което исковата му молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовностите й. Жалбоподателят счита, че с постановения акт се извършва съдебен произвол, отказ от правосъдие и се прикриват престъпления. Сочи, че атакуваните актове са постановени при нарушение на закона и липса на мотиви. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Производството е образувано по предявени от И. А. К. против Република България искове за заплащане на 1403,83лв. обезщетение за имуществени вреди и 30 000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на осъществени по отношение на него действия, посочени в исковата молба като „административно-полицейски-съдебен произвол“. С разпореждане № 4165 от 18.03.2022г. на Софийски градски съд производството по делото е оставено без движение с указания за ищеца да уточни дали това са вреди, произлезли от незаконно повдигнато обвинение в частта, с която е бил оправдан или други вреди, след като е бил осъден с влязла в сила присъда, в зависимост от което да насочи претенциите си към надлежен ответник. Указанията са съобщени на ищеца на 28.03.2022г. и в срока е постъпила молба, с която са извършени уточненията, поискани от съда, но също така ищецът е обжалвал разпореждането, с което производството по делото е оставено без движение. В частта, с която молбата обективира частна жалба срещу разпореждането, Софийски градски съд е изпратил делото по компетентност на Софийски апелативен съд. Последният е постановил сега обжалваното определение № 1332 от 19.05.2022г. по ч.гр.д. №1342/2022г., с което е приел, че частната жалба е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване - с разпореждането се дават указания за отстраняване нередовности на искова молба и това е акт по движение на делото, който не подлежи на самостоятелно обжалване, а неговата законосъобразност се контролира при обжалване на евентуалното връщане на исковата молба поради неизпълнение на указанията. Съдът е намерил за неоснователно поддържаното от жалбоподателя, че разпореждането е преграждащо, тъй като самото то не препятства развитието на образуваното пред съда производство. При тези съображения Софийски апелативен съд е оставил частната жалба без разглеждане. Настоящият състав счита атакуваното определение е правилно. Процесуалният закон (чл. 274, ал.1 ГПК) посочва кои определения, респ. разпореждания подлежат на обжалване и това са преграждащите по-нататъшното развитие на делото или тези, които изрично са посочени като обжалваеми в закона. Разпореждането по чл.129, ал.2 ГПК не е преграждащо - с него се цели отстраняване нередовностите на предявения иск с цел по-нататъшното му разглеждане. Обжалването на това разпореждане не е и изрично предвидено в закона. Поради това разпореждането не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, както правилно е прието в атакуваното определение. В същия смисъл относно необжалваемостта на определението, с което се оставя без движение производството по делото, е т. 5 на Тълкувателно Решение № 1/2001г. на ОСГК. Наведените в настоящата частна жалба доводи за бавен и порочен съдебен произвол нямат отношение към повдигнатия процесуален спор. В случая забавянето на процеса се дължи на неоснователно подадената от ищеца частна жалба. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.