Определение № 31 от 15.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 99/2021 г.

Производството е по чл.282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 260081 от 23.11.2020г. по в.т.д. № 431/2020г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 35 от 26.02.2020г. по т.д.№ 65/2019г. на Окръжен съд –Хасково, с което съдът е уважил предявеният от К. Д. Д. срещу застрахователното дружество осъдителен иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 30 000 лева –обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт на брат й А. Д. Д. при ПТП, реализирано на 17.10.2013г. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата към нея, при което приема следното: Молбата за спиране е основателна. Видно от данните по настоящото дело срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба. Съгласно чл.282, ал.1, т.1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло сумата от 30 000 лева, като постъплението й по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 08.01.2021г. Изложеното налага извода, че са налице предпоставките на чл.282, ал.1, т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд