Определение № 2306 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1539/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 377/21.01.2025 г. на ЕТ „МАГИК – МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА“ против определение № 832 от 20.12.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 622/2024 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 2818 от 03.09.2024 г. по в. гр. д. № 358/2024 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е върната подадената от едноличния търговец частна жалба с вх. № 7999/15.07.2024 г. срещу разпореждане № 2192 от 02.07.2024 г. по същото дело. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Обединена Българска банка“ АД, подаден чрез юрк. А., в които поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението, а по същество, че същото е правилно и законосъобразно. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Производството е по чл. 463 ГПК по обжалване на разпределение на сума от публична продан на недвижим имот. С решение № 199 от 16.05.2024 г. по в. гр. д. № 358/2024 г. по описа на Окръжен съд - Русе са отхвърлени жалбите на ЕТ „МАГИК – МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА“, представляван от М. С., както и на М. Н. С. в качеството им на длъжници по изпълнително дело № 20158330400291 по описа на ЧСИ В. М. с рег. № 833 с район на действие РОС против разпределение, извършено с протокол за предявяване на разпределение № 6413 от 05.04.2024 г., на сума от публична продан на паркомясто № .., находящо се в подземния етаж /сутерена/ в жилищна сграда с магазини, офиси и кафе-бар в [населено място], [улица], цялата с разгърната застроена площ от 2894.39кв.м., което паркомясто е със застроена площ от 14.75 кв.м., представляващ съгласно схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...и на паркомясто № .., находящо се в подземния етаж /сутерена/ в жилищна сграда с магазини, офиси и кафе-бар в [населено място], [улица], цялата с разгърната застроена площ от 2894.39 кв.м., което паркомясто е със застроена площ от 14.70 кв.м., представляващ съгласно схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., като неоснователни. С разпореждане № 2192 от 02.07.2024 г. по делото е върната частната жалба на ЕТ „МАГИК – МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА“ против решението, поради неотстраняване на нередовностите й – невнасяне на държавна такса. С обжалваното в настоящото производство определение на Апелативен съд - Велико Търново е потвърдено разпореждане № 2818 от 03.09.2024 г. по в. гр. д. № 358/2024 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е върната подадената от едноличния търговец частна жалба с вх. № 7999/15.07.2024 г. срещу разпореждане № 2192 от 02.07.2024 г. по делото на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 261, т. 4 ГПК – поради неотстраняване в срок на допусната нередовност /представяне на документ за внесена такса/. Съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ВКС, ОСГТК, функционално компетентен да разгледа частна жалба срещу определение за прекратяване на производството пред окръжен съд по обжалване на действия на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. По силата на чл. 437, ал. 4 ГПК решението на окръжния съд, постановено по жалба срещу действията на съдебния изпълнител не подлежи на обжалване, като за съдържанието и проверката за редовност на жалбата законът препраща към правилата на чл. 260, чл. 261 и чл. 262 ГПК /чл. 436, ал. 4 ГПК/, т. е. към уредбата на въззивната жалба. Единственото изключение за разглеждане на жалба срещу решение на окръжния съд по обжалване на действията на съдебния изпълнител е за решението по разпределение съгласно чл. 463, ал. 2 ГПК. В този случай решението на апелативния съд не подлежи на обжалване. Следователно контролът за законосъобразност на актовете и действията на съдебния изпълнител е предоставен на съответния окръжен съд, който се произнася с окончателен съдебен акт. При прекратяване на образуваното пред окръжния съд производство по жалба срещу действията на съдебния изпълнител по правилата на функционалната компетентност апелативният съд се произнася на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. По силата на чл. 274, ал. 2 ГПК ВКС разглежда частни жалби само срещу прекратителни определения, поставени за първи път от въззивен съд. Компетентността на ВКС съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК е за актове, подлежащи на триинстанционен контрол, какъвто не е регламентиран за съдебното производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Тъй като решенията на съда по чл. 435 ГПК и по чл. 463 ГПК не подлежат на касационно обжалване, съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК и чл. 463, ал. 2 ГПК, то определението на въззивния съд, с което е потвърдено преграждащо частното обжалване разпореждане на окръжния съд по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 261, т. 4 ГПК, постановено по същото дело, не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. В обобщение, подадената против определение № 832 от 20.12.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 622/2024 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. Неправилното посочване в определението, че подлежи на обжалване, не променя горния извод, защото възможността за обжалване произтича от закона. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение