Решение № 411 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11110/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Тактикъл Експортс“ ЕООД срещу Решение № 24504 от 15.07.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 11211/2024 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Тактикъл Експортс“ ЕООД срещу решение по т. 25 от Протокол №8 от 29.10.2024 г. на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет (МСОИСДМС/Междуведомствения съвет).

С обжалваното решение, на основание чл. 13, ал. 5, чл. 21, ал. 1, т. 2 и ал. 2, във връзка с §2, т. 20, б. „а“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ), поради нарушен критерий за надеждност, са спрени за срок до 6 месеца издадените на „Тактикъл Експортс“ ЕООД, гр. София, Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната №03.09-130-1 от 19.09.2024 г., Удостоверение за регистрация на трансфер на продукти, свързани с отбраната №03.09-130-5 от 19.09.2024 г. и е забранено извършването на внос, износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната до отстраняване на нарушението на изискванията.

Касационният жалбоподател – „Тактикъл Експортс“ ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага, че неправилно първоинстанционният съд е приложил §2, т. 20, б. „а“ и „в“ от Допълнителните разпоредби (ДР) ЗЕКПСОИТДУ, тъй като е приел, че след като заместник председателят на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) е определил управителят на дружеството като „ненадежден“, преценката за надеждност не подлежи на съдебен контрол. В мотивите на секретното становище на ДАНС не се съдържат данни за нито един от белезите на §2, т. 20, б. „а“ и „в“ ДР ЗЕКПСОИТДУ. Отсствието на съставомерност в определянето на управителя на дружеството като „ненадежден“ изобщо не е коментирано от първоинстанционния съд.

Твърди, че в обжалвания административен акт липсват самостоятелни мотиви, като безкритично е възприето становището на ДАНС. Необходимо е да са настъпили промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът.

Намира, че неправилно съдът е приел, че при издаването на акта, не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дружеството не е било уведомено за започналото административно производство, в нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, което е довело и до нарушаване на правото му на защита.

Доколкото със ЗЕКПСОИТДУ се транспонира в националното законодателство Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба (ОВ, L 206 от 11 юни 2021 г.), наричани по-нататък съответно "Регламент (ЕС) 2021/821" и "изделия с двойна употреба", прави искане за отправяне на искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз със следните въпроси:

1. Допуска ли Регламент (ЕС) 2021/821 за въвеждане на режим на ЕС за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба национална правна уредба, по силата на която на лице - производител на стоки с двойна употреба (защитни бронежилетки) да бъде временно спрян или отнет лиценза за търговия и износ на тези стоки единствено въз основа на немотивирано и неподлежащо на съдебен контрол становище на някоя контраразузнавателна служба (в случая ДАНС)?

2. Допуска ли Регламент (ЕС) 2021/821 за въвеждане на режим на ЕС за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба национална правна уредба, по силата на която на лице - производител на стоки с двойна употреба (защитни бронежилетки) да бъде наложена санкция временно спиране или отнемане лиценза за търговия и износ на тези стоки единствено въз основа на немотивирано и неподлежащо на съдебен контрол становище на някоя контраразузнавателна служба (в случая ДАНС), без да има предвидена по-лека първоначална санкция?

Предвид изложеното прави искане решението да бъде обезсилено. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Б. Велев – Софийска адвокатска колегия.

Ответникът – Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, в представен по делото писмен отговор, излага подробни съображения за правилност на обжалвания съдебен акт. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба и да остави в сила съдебно решение на АССГ. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение.

Ответникът се представлява от юрисконсулт М. Христова.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното:

На „Тактикъл Експортс“ ЕООД са били издадени:

• Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната с №03.09-130-1 от 19.09.2024 г., на основание чл. 6, ал. 1 ЗЕКПСОИТДУ, със срок на валидност до 19.09.2025 г. и

• Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната с №03.09-130-5 от 19.09.2024 г., на основание чл. 6, ал. 3, ал. 4 и ал. 9 ЗЕКПСОИТДУ, с дата на валидност 19.09.2025 г.

С Писмо №03.09-182 от 22.10.2024 г. съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките е уведомил изброените адресати, че съпредседателите на МСОИСД към МС, министъра на икономиката и индустрията и министъра на отбраната са насрочили следващото заседание да се проведе на 29.10.2024 г. в посочен час и място. Към писмото са приложени дневния ред на заседанието и проект на решения.

На 24.10.2024 г. в МС е постъпило писмо, с което ДАНС е уведомил, че Ю. Ю. Т., който е едноличен собственик и управител на дружеството „Тактикъл Експортс“ ЕООД, гр. София, не отговаря на критерия „надежност“, съгласно §2, т. 20, б. „а“ и б. „в“ ДР на ЗЕКПСОИТДУ. В писмото е посочено, че информацията се предоставя по компетентност с цел предприемане на мерки за спиране действието на лиценза и удостоверението на дружеството, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗЕКПСОИТДУ.

Предвид постъпилото писмо, от секретаря на МСОИСД към МС е предложено в дневния ред на заседанието, насрочено за 29.10.2024 г., да бъде включена допълнителна т. 25 за разглеждането му. Предложен е и проект за решение за спиране на лиценза и удостоверението за срок от 6 месеца и забрана извършването на внос, износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната до отстраняване на нарушението на изискванията.

Видно от приложения Протокол №8 от проведеното на 29.10.2024 г. заседание, по т. 25, решението е прието. Видно от същия протокол, на заседанието са присъствали 15 членове на МСОИСД към МС, поименно посочени. От представения стенографски протокол от заседанието е видно, че всички членове са гласували „за“ решението.

Към административната преписка са приложени становища на заместник-министъра на енергетиката, министъра на отбраната, заместник-председателя на Агенция „Разузнаване“, заместник-министъра на финансите; председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВВЗ“); заместник-министъра на транспорта и съобщенията; заместник-министъра на вътрешните работи и заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, в които е изразено съгласие за спиране на лиценза.

На 31.10.2024 г. дружеството е уведомено за взетото решение.

С писмо от 07.11.2024 г., дружеството е поискало да се възстанови действието на лиценза във възможно най-кратък срок, с твърдението, че опасност на националната сигурност на България от управителя и представляваното от него дружество не произлиза, като обратните твърдения са абсурдни.

От доводите, изложени в сезиращата съда жалба, обясненията на управителя на дружеството в съдебно заседание и представените от него акт за установяване на административно нарушение и протокол за извършена митническа проверка се установява, че на 19.10.2024 г. Т. е бил тръгнал за изложението в Турция, въпреки липсата на разрешение, като при извършена митническа проверка в управлявания от него автомобил са били открити недекларирани три броя бронежилетки без панели и 12 броя панели за бронежилетки.

За да обори изводите на ответника за „ненадежност“, оспорващият е представил издадено на 12.02.2010 г. от ДАНС, разрешение за достъп до класифицирана информация, ниво поверително, издадено му във връзка с изпълнение на преки служебни задължения.

От представените от ДАНС доказателства, въз основа на които е взето решението за „ненадежност“ на управителя на дружеството са отразени фактите, въз основа на които е изведен този извод. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя, като се излагат само причините, поради които се е стигнало да тяхното осъществяване.

При така установеното от фактическа страна съдебният състав на АССГ е приел, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на законоустановените изисквания за форма и мотивираност на административния акт по чл. 59, ал. 2 АПК, като са изложени фактическите и правни основания за издаването му, издаден е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

Първоинстанционният съд е преценил, че не е допуснато нарушение на чл. 26, ал.1 АПК, тъй като уведомяването на жалбоподателя не би променило решението на административния орган. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл.146, т. 3 АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. В хода на съдебното производство такова доказване не е проведено от страна на оспорващия, поради което релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени.

След анализ на относимите разпоредби от ЗЕКПСОИТДУ, съдът е установил, че в сезиращото писмо от ДАНС е посочено, че са налице данни по §2, т. 20, б. „а“ и б. “в“ ДР на ЗЕКПСОИТДУ, като в хода на съдебното производство от изисканите и представени от ДАНС доказателства, се установяват фактите, послужили като основание да се издаде сезиращото писмо до ответника и въз основа на които е прието, че управителят на дружеството не отговаря на критерия „надежност“. Представените доказателства представляват данни, по смисъла на §2, т. 20, б. “в“ от ДР на ЗЕКПСОИТДУ, при което е стигнал до извода, че по отношение на управителя на дружеството е отпаднал критерият „надежност“.

Предвид изложеното е достигнал до извод, че жалбата на дружеството е неоснователна и я е отхвърлил.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи, включително по отношение на критерия „надеждност“. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда за наличието на основания за издаване на оспорвания административен акт.

Решение по т. 5 от Протокол №8 от 29.10.2024 г. на Междуведомствения съвет, е издадено на основание на основание чл. 13, ал. 5, чл. 21, ал.1, т. 2 и ал. 2, във връзка с §2, т. 20, б. „а“ ДР ЗЕКПСОИТДУ.

В съответствие с чл. 13, ал. 5 ЗЕКПСОИТДУ, лиценз за износ и внос, за транспортиране, сертификат за получател и удостоверение за регистрация за трансфер и удостоверение за регистрация за брокерска дейност се издава на лице по чл. 5, т. 1, което отговаря на изискванията за надеждност и икономическа стабилност.

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗЕКПСОИТДУ, Междуведомственият съвет спира с мотивирано решение действието на лиценза, сертификата за получател или удостоверението за регистрация, когато са настъпили промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът, сертификатът за получател или удостоверението за регистрация, и лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице престане да отговаря на изискванията за надеждност и икономическа стабилност. Междуведомственият съвет спира действието на лиценза, сертификата за получател или удостоверението за регистрация за срок до 6 месеца, в който забранява извършването на дейността до отстраняване нарушението на изискванията.

В §2, т. 20 ДР ЗЕКПСОИТДУ е дадено определение за „надеждност“, като в случая са относими букви „а“ и „в“, посочени като приложими в акта - "Надеждност" на лицата за извършване на дейностите по този закон е налице, когато:

а) са съгласували с органите по сигурността списък на физическите лица, които пряко участват в дейности с продукти, свързани с отбраната по този закон;

в) не са налице данни, че управител или член на управителен или контролен орган, или физическото лице, което пряко участва в осъществяването на дейностите по този закон, представлява заплаха за националната сигурност, икономическите и външнополитическите интереси на Република България, укрепването на международния мир и сигурност и изпълнението на международните задължения на Република България.

За да се осъществи хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗЕКПСОИТДУ, следва кумулативно да са налице две предпоставки: 1. да са настъпили промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът, сертификатът за получател или удостоверението за регистрация и 2. лицето да престане да отговаря на изискванията за надеждност и икономическа стабилност, като в случая отнсими са изискванията за надеждност.

Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗЕКПСОИТДУ, едно от обстоятелствата при които Междуведомствени съвет отказава издаването на лицениз/удостоверение е ако лицето по чл. 5, т. 1 от закона, не отговаря на изискванията за надеждност. Per argumentum a cotrario, едно от обстоятелствата за издаване на лиценза/удостоверението е лицето по чл. 5, т. 1 от закона, да отговаря на изискванията за надеждност. В случая, в мотивите на оспоравния административен акт, изрично е посочено, че е нарушен критерият за надеждност, което от своя страна води до настъпилае промяна в обстоятелствата, при които е издаден лицензът/удостоверението. Ето защо доводите на касатора за нарушение на чл. 59, ал.1, т. 4 АПК, са неоснователни.

Не е допуснато твърдяното съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1 АПК (неправилно квалифицирано в касационната жалба като съществено нарушение на съдопризводствените правила), като в допълнение на мотивите на първоинстанционния съд следва да се отбележи, че не е нарушено правото на защита на дружеството, което е реализирано в пълен обем при оспорване на процесния административен акт.

Както правилно приема първоинстанционният съд, в становището на ДАНС, са изложени достатъчно данни за наличие на хипотезата на §2, т. 20, б. „в“ ДР ЗЕКПСОИТДУ. Не отговарят на обективната действителност тъврденията на касатора, че в случая съдът не е извършил проверка за наличие на посочената хипотеза. Съдът изрично е посочил, че в хода на съдебното производство от изисканите и представени от ДАНС доказателства, се установяват фактите, послужили като основание да се издаде сезиращото писмо до ответника и въз основа на които е прието, че управителят на дружеството не отговаря на критерия „надежност“, който извод се възприема и от касационната инстанция. В хода на съдебното производство е извършена преценка дали днните, предоставени в становището на ДАНС обосновават извод, че управителят на дружеството не отговаря на изискванията за надеждност по смисъла на §2, т. 20, б. „в“ ДР ЗЕКПСОИТДУ.

Напълно ирелевантни към предмета на правния спор са твърденията на касатора, че управителят на дружеството не е осъждан за престъпление от общ характер, тъй като в мотивите на оспорвания акт нито се твърди подобен факт, нито е посочена хипотезата на §2, т. 20, б. „б“ ДР ЗЕКПСОИТДУ.

Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по реда на чл. 628 и сл от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл.1, ал.1 ЗЕКПСОИТДУ, законът урежда:

1. условията и редът за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, брокерска дейност с тях и контролът върху тези дейности;

2. мерките по прилагане на Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба (ОВ, L 206 от 11 юни 2021 г.), наричани по-нататък съответно "Регламент (ЕС) 2021/821" и "изделия с двойна употреба";

3. условията и редът за внос на изделия с двойна употреба и контролът върху тази дейност.

Глава втора ЗЕКПСОИТДУ урежда условията и реда за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, и брокерска дейност с тях, а Глава трета урежда условията и реда за прилагане на контрол върху износ, трансфер, транзит, предоставяне на техническа помощ и внос на изделия с двойна употреба и брокерска дейност с тях.

В случая лицензът и удостоверението на касатора са издадени по реда на Глава втора ЗЕКПСОИТДУ за износ и внос, и за трансфер на продукти, свързани с отбраната. По отношение на дружеството не е издаван акт, свързан с изделия с двойна употреба, поради което и Регламент (ЕС) 2021/821 е неотносим предмета на настоящия спор.

Предвид изложеното, не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на решението. Постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски от ответника не са претендирани и поради това не следва да му бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение