Определение № 26 от 13.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2512/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по постъпила частна жалба от ЗД БУЛ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, срещу две разпореждания на Софийския апелативен съд по в.гр.д.№ 2896/2020 г. - № 1325 от 14.04.2022 г. и № 1408 от 19.04.2022 г., с които са оставени без уважение молби на частния жалбоподател за издаване на обратен изпълнителен лист срещу ищците (Е. Р. С., М. Р. И. и Д. Р. И.), предвид постановяване на въззивно решение по реда на чл.294 ГПК, с което исковите претенции срещу ответното дружество са отхвърлени. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно - незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за отмяната му. Твърди се, че искането за издаване на изпълнителен лист срещу ищците по първата молба е с правно основание чл.245 ал.3 ГПК, а по втората – с правно основание чл.404 ал.1 ГПК, за възстановяване на присъдените им и събрани въз основа на решението по първия въззив суми. Излагат се доводи, че обратният изпълнителен лист може да се издаде на основание невлязлото в сила второ въззивно решение, с което осъдителните искове са отхвърлени. Насрещните страни не са подали писмен отговор в срока по чл.276 ГПК. Отговор е депозиран от третото лице – помагач на ответника Д. М. Ф. Ал–К., чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на частната жалба, но това лице не участва в спорното процесуално правоотношение (а и искът срещу него изначално е бил отхвърлен). За да се произнесе по предмета на спора, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Частната жалба е допустима – подадена е от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. И двете молби, по които въззивният съд се е произнесъл с обжалваните разпореждания, съдържат искане за издаване на обратни изпълнителни листи, поради което е приложима разпоредбата на чл.245 ал.3 ГПК, а не тази на чл.404 ал.1 ГПК, както се поддържа от частния жалбоподател. Съгласно чл.245 ал.3 ГПК, за издаване на изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателите е нужно искът, по който е допуснато предварително изпълнение – каквато е хипотезата при издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение по чл.404 ал.1 ГПК – да е отхвърлен с влязло в сила решение. В конкретния случай с второто въззивно решение, постановено по в.гр.д.№ 2896/2020 г. по описа на САС, исковете на Е. Р. С., М. Р. И. и Д. Р. И. срещу ЗД БУЛ ИНС АД с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) действително са отхвърлени, но решението е обжалвано от ищците и по касационната им жалба е образувано т.д.№ 2513/2022 г. на ВКС, ТК, І т.о., което е висящо. Следователно, към настоящия момент не е налице условието за издаване на обратен изпълнителен лист, изрично предвидено в чл.245 ал.3 ГПК - съдебното решение за отхвърляне на исковете да е влязло в законна сила. Такива са и съображенията за неоснователност на молбите в обжалваните разпореждания, поради което същите следва да бъдат потвърдени, като обосновани и законосъобразни. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение