Определение № 170 от 23.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 736/2015 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 25 / 16.01.2015 год. по ч. гр.д.№ 6 / 2015 год. на Шуменски окръжен съд, с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение ,инкорпорирано в заповед за незабавно изпълнение от 25.09.2014 год. по ч.гр.д.№ 2385 / 2014 год. по описа на Шуменски районен съд, по силата на която, на основание чл.417 т.2 ГПК длъжникът П. Д. Д. е осъдена да заплати на кредитора – настоящ жалбоподател ,на основание сключен помежду им договор за издаване на кредитна карта и анекси към същия, главница от 5 000 лева, договорна лихва от 12 631,19 лева, наказателна лихва от 8 744 ,70 лева и годишна такса от 234 лева, като е обезсилен и издадения въз основа на същото разпореждане изпълнителен лист. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК,но е процесуално недопустима, предвид следното: С т.8 на ТР № 4 / 18.06.2014 год. по т.д.№ 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС бе прието, че въззивните определения, постановени в заповедното производство,не подлежат на касационно обжалване.В мотивите на решението изрично е посочено,като недопустим предмет на касационно обжалване, въззивното определение постановено по частна жалба с правно основание чл.419 ал.1 ГПК, каквото е процесното. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение