Определение № 4889 от 28.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 556/2025 г.

Постъпила е молба от С. Р. А. и Т. З. А. чрез процесуалния им представител адв. М. К. с искане определение №2693 от 28.05.2025г., постановено по настоящето дело, да бъде изменено в частта му за разноските като присъдените в полза на ответната страна разноски за производството пред ВКС бъдат намалени като прекомерни. Поддържат, че съгласно разясненията по т.3 на ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Посочват, че при тази преценка трябва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай, като преценката на съда се формира и с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане на спецификата на адвокатския труд. Посочват, че в случая ответникът е подал само отговор и поддържат, че обема и естеството на свършената от процесуалния му представител работа не могат да обосноват заплатения размер на възнаграждението от 1500 лв., при положение, че съдът не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение и процесуалният представител на ответника няма да извършва други процесуални действия по неговата защита. Поддържат също така, че при присъждане на разноските съдът не се е съобразил и с Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, както и обстоятелството дали ответникът не е дал повод за завеждане на иска, след като в случая е завзел част от техния имот без основание. Ответникът И. К. Г. чрез процесуалния си представител адв. З. В. от АК-К., изразява становище, че искането е неоснователно, защото молителите не са направили своевременно възражението си за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поддържа, че същите са имали възможност да се запознаят с отговора по касационната жалба, към който е приложено пълномощното, съдържащо данни за сторените разноски. Наред с това определя процесуалното поведение на молителите като недобросъвестно, защото и те заплащат възнаграждение на процесуалния си представител в размер на по 1500 лв. за инстанция. Посочва също така, че е изготвен мотивиран отговор на касационната жалба, в който са изложени пространствено обстоятелства, които водят до недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, а и понастоящем също следва да изготви отговор на подадената молба. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С определение №2693 от 28.05.2025г., постановено по настоящето дело, не е допуснато до касационно обжалване решение №250/18.10.2024г. по в.гр.д.№94/2024. на Кюстендилския окръжен съд по касационната жалба на С. Р. А. и Т. З. А., като в полза на ответника по касационна жалба И. К. Г. са присъдени 1500 лв. разноски в касационното производство, представляващи заплатено от нея възнаграждение за адвокат. Сумата от 1500 лв. представлява адвокатско възнаграждение, заплатено от И. К. Г. на процесуалния й представител адв. З. В. за изготвяне на отговор по подадената от С. Р. А. и Т. З. А. касационна жалба, чието плащане е удостоверено в представения с отговора договор за правна защита и съдействие. Последователно в практиката си ВКС приема, че за възражението за прекомерност сроковете по чл. 80 ГПК не се прилагат, когато съдът се е произнесъл по въпроса за разноските без да провежда открито съдебно заседание, в което подобно възражение да може да бъде направено, както и в случаите, когато не е била извършена размяна на книжа, съдържащи искане за присъждане на разноски (в този смисъл определение №36/26.01.2015г. по ч.гр.д.№5936/2014г. на І г.о. на ВКС). Даденото в т. 11 на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС тълкуване е относимо само към хипотези, при които делото е приключило след провеждане на открито съдебно заседание и устни състезания. Когато ответник по касационна жалба е направил искане за присъждане на разноски с подадения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК отговор, препис от който не се изпраща на касатора, и касационно обжалване не е допуснато, правото на касатора да иска изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение с твърдения за прекомерност на присъдените разноски, се погасява едва с изтичането на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По тези съображения доводите на ответната страна, че възражението за прекомерност е направено несвоевременно, следва да се приемат за неоснователни. Последователно ВКС приема в своята практика, че чл.78, ал.5 ГПК определя критериите, по които се преценява прекомерност на заплатено от страна по делото адвокатско възнаграждение и това са единствено действителната фактическа и правна сложност на делото. Основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение не е несъразмерност, а прекомерност на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната правна и фактическа сложност на делото. Разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска. За определянето на правната и фактическа сложност на делото има значение броя и характера на извършените съдопроизводствени действия, което се определя в най-голяма степен от наличието или отсъствието на отклонения от типичното развитие на исковия процес, но определящи са броят, естеството сложността на поставените правни въпроси и броят и комплицираността на фактите и обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване (в този смисъл определение №337/06.07.2017г. по ч.гр.д.№2587/2017г. на ІV г.о. на ВКС). С оглед постановеното задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22г. на СЕС се приема, че установените с Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (определение №2422 от 30.07.2025г. по т.д.№664/2025г. на І т.о. на ВКС и посочените в него актове). В процеса, който извършва съдът при определяне на възнаграждението на адвокат, намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение (чл. 36, ал. 2 ЗА - изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо) и принципът за съразмерност (правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес съгласно чл. 78 ГПК) (определение № 1640/04.04.2024г. по ч.гр.д. № от 3549/2023г. на ІІІ г.о. на ВКС). В настоящия случай като се вземе предвид естеството на правния спор (предявен иск за признаване право на собственост и предаване на владението върху реална част от урегулиран поземлен имот), наведените в изложението към касационната жалба доводи и поставени правни въпроси, обстоятелството, че в подадения от ответника отговор тези доводи и поддържаните от касаторите предпоставки за допускане на касационно обжалване са детайлно обсъдени, както и обстоятелството, че в приложения към касационната жалба договор за правна защита и съдействие като договорено и платено възнаграждение на процесуалния представител на касаторите е посочена сумата от 2000 лв., настоящият състав приема, че наведените в молбата доводи за прекомерност на присъдените с определение №2693/28.05.2025г. разноски са неоснователни. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение