Определение № 10333 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9334/2024 г.

Образувано е по частна жалба на М. М., с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Пазарджик, [улица], [номер] – лично и със съгласието на майка си – В. Г. Й., с [ЕГН], чрез процесуален представител – адв. Л. Минев от Адвокатска колегия (АК) – Пазарджик, срещу Определение № 2936/24.07.2024 г., постановено по адм. дело № 567/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик, в частта, с която е отхвърлено искането за допълване на постановеното по същото дело Определение № 2085/30.05.2024 г., в частта за разноските. Частният жалбоподател мотивира наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 АПК. Защитната теза за неправилност на постановения съдебен акт е аргументирана със съображения, че отречената от съда претенция за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство е заявена с последното процесуално действие по делото, с което това е могло да бъде сторено, ведно с доказателства за нейната основателност, поради което и е следвало да бъде уважена. Поддържа, че по силата на чл. 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски и когато делото е прекратено поради оттегляне на административния акт, какъвто е и случаят. Допълва, че пълномощното и договорът за правна защита и съдействие са от 24.05.2024 г., т.е. преди датата на постановяване на прекратителното определение. Сочи още, че доколкото заповедта, с която административният орган е оттеглил атакуваното волеизявление, не е връчена надлежно на страната преди постъпването на жалбата в съда, то следва да се приеме, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В обобщение на всичко изложено, намира, че са били налице условията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, което дори е в минималния размер от 1000,00 лева съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба № 1/2004 г.). По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното определение на АС - Пазарджик и произнасяне по същество с присъждане на заявеното с молбата по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, адвокатско възнаграждение. Не претендира разноски за производството пред Върховния административен съд. Ответникът – С. Р. в качеството му на младши автоконтрольор при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пазарджик, не ангажира становище по подадената частна жалба. Върховният административен съд, след като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АС - Пазарджик е образувано по жалба на М. М. - лично и със съгласието на майка си, заведена с вх. № 100600-8943/10.05.2024 г. по описа на ОДМВР – Пазарджик, срещу Заповед № 24-1006-000155/08.05.2024 г. на С. Р. в качеството му на младши автоконтрольор при ОДМВР – Пазарджик. С атакуваната заповед и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година". С оспорването е направено и искане за присъждане на разноските по делото. Жалбата е постъпила в ОДМВР на 10.05.2024 г. и е изпратена на съда с придружително писмо с вх. № 4485/17.05.2024 г., с което е приложена и административната преписка по издаването на заповедта, а именно: копие на ЗППАМ № 24-1006-000155/08.05.2024 г., копие на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия № GA, № 1269972/07.05.2024 г., копие на Заповед № 1006з-54/08.05.2024 г., копие на ЗППАМ № 24-1006-000157/08.05.2024 г., справка за собственост на моторно превозно средство, справки за нарушители и Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на директора на ОДМВР – Пазарджик. Въз основа на иниицираното оспорване е образувано адм. дело № 567/2024 г. по описа на АС – Пазарджик. С Разпореждане № 1973/21.05.2024 г., постановено по делото, жалбата е оставена без движение, с указание в 7-дневен срок от уведомяването оспорващият да представи документ за внесена държавна такса в размер на 10,00 лева по сметка на АС – Пазарджик. В изпълнение на даденото указание е депозирана молба с вх. № 4711/23.05.2024 г., с която жалбоподателката, чрез адв. Л. Минев, е представила вносна бележка за заплатена държавна такса в определения от съда размер. Молбата е подписана от адв. Минев в качеството му на пълномощник на оспорващата, а към нея е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 23.05.2024 г. С Определение № 2085/30.05.2024 г. по образуваното адм. дело № 567/2024 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил производството. За да постанови този правен резултат, решаващият състав е приел, че с приложената по преписката Заповед № 1006з-54/08.05.2024 г. и на основание чл. 156, ал. 1 АПК С. Р. в качеството си на младши автоконтрольор при ОДМВР – Пазарджик е оттеглил атакуваната пред съда негова Заповед № 24-1006-000155/08.05.2024 г., поради което е възникнала процесуалната пречка по чл. 159, т. 3 АПК, обуславяща и прекратяването на производството. Наред с това, според съда, доколкото актът е оттеглен още на 08.05.2024 г., то правният интерес на жалбоподателя е отпаднал тогава и при инициирането на съдебното производство на 10.05.2024 г. не е бил налице. В този смисъл се установява и друго основание, на което съдът следва да остави без разглеждане на жалбата, а именно – чл. 159, т. 4 АПК. Препис от прекратителното определение е получен от М. М. на 03.06.2024 г. и на същата дата в съда е постъпило искане по чл. 248 ГПК за изменението на съдебния акт в частта за разноските, а именно – като се осъди ответната страна да заплати на жалбоподателката сумата от 1010,00 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева и държавна такса в размер на 10,00 лева. Изложени са твърдения, че оспорващата не е уведомена за извършеното оттегляне, поради което ответникът е дал повод за завеждане на делото, а по аргумент от противното на чл. 143, ал. 3 АПК в такъв случай следва да й бъдат присъдени сторените разноски. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането – С. Р. в качеството му на младши автоконтрольор при ОДМВР – Пазарджик, не е ангажирал становище. С Определение № 2936/24.07.2024 г., постановено по адм. дело № 567/2024 г. по описа на АС – Пазарджик и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, съдът е допълнил определението си, като е осъдил ОДМВР да заплати на М. М. сумата от 10,00 лева, представляваща внесена държавна такса, и е отхвърлил искането в частта, касаеща претенцията за адвокатско възнаграждение. За да отхвърли искането в частта относно адвокатското възнаграждение, съдът е приел, че адвокатът не е осъществил уговореното с представения договор за правна защита и съдействие процесуално представителство, а жалбата е била изготвена лично от жалбоподателката със съгласието на майка й. Формулирано е заключение, че дори да се приеме, че органът е станал причина за завеждането на делото, същата е преодоляна с оттеглянето на заповедта още на 08.05.2024 г. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес на основание чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В настоящия случай съдът е отхвърлил искането по чл. 248, ал. 1 ГПК в частта, касаеща адвокатското възнаграждение, намирайки че претенцията за присъждане на тези разноски е неоснователна. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. В хипотезата по чл. 143, ал. 2 АПК, която касае и настоящия случай, право на разноски възниква и в полза на оспорващия, когато делото е прекратено поради оттегляне на атакувания административен акт. Тази отговорност може да бъде осъществена само в хода на висящ съдебен процес и въз основа на своевременно отправено искане до компетентната инстанция, подкрепено с надлежни доказателства за извършването на сочените разноски. Съдът не се произнася служебно по разноските, а трябва да бъде сезиран с подобно искане, затова и липсата на процесуална активност в тази насока погасява самото субективно право. От данните по делото се установява, а и страните не спорят, че М. М. е заявила своевременно искането си за присъждане на адвокатско възнаграждение и е представила надлежни доказателства за извършването на сочения разход от 1000,00 лева. Делото е прекратено на 30.05.2024 г., претенцията е заявена още с подаването на жалбата на 10.05.2024 г., а молбата, с която са приложени документите за доказването на извършените разноски, е депозирана в съда на 23.05.2024 г., т.е. в хода на все още висящото съдебно производство. Според представения договор за правна защита и съдействие М. М. е възложила на адв. Л. Н. М. дейността по осъществяване на представителството й по адм. дело № 567/2024 г. по описа на АС – Пазарджик на 23.05.2024 г. На същата дата е съставено и пълномощно, с което е учреден представителен мандат на адв. Минев по отношение на М. М. пред АС – Пазарджик и по адм. дело № 567/2024 г. Уговорената сума за възложеното представителство е в размер на 1000,00 лева и според т. III от договора, е заплатена в брой от клиента на адвоката. Спорният въпрос е единствено дали по делото е осъществено процесуално представителство, за което са договорени и заплатени своевременно претендираните 1000,00 лева. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обратно на предопределилия произнасянето на АС – Пазарджик правен извод, упълномощеният от жалбоподателката адв. Л. Минев е осъществил процесуално представителство пред първоинстанционния съд. Такова е всяко действие на упълномощения правен субект, извършено от името и за сметка на представляваното лице пред съответния съд. Затова извършените от адв. Минев действия по отстраняване на констатираните от съда нередовности категорично са проявление на възложената дейност. Действително, по делото не е проведено открито съдебно заседание, защото актът е бил оттеглен. Но този факт има значение единствено за обема на извършеното представителство, не и за неговото съществуване, което в случая е безспорно. Нещо повече – хипотеза като настоящата, когато актът е оттеглен, не предполага провеждането на открити съдебни заседания – Арг.: чл. 159, т. 3 АПК. И доколкото законодателят е предвидил изрично, че и в тези случаи се дължат разноски на жалбоподателя – Сравн.: чл. 143, ал. 2 АПК, то е логично това нормативно решение да цели репариране именно на тези разноски, които са извършени за процесуалната защита до момента на прекратяването. Аргумент в подкрепа на горната теза може да се почерпи и от регламентацията на правната помощ в националното законодателство. В чл. 21 от Закона за правната помощ (ЗПП) е посочено, че видовете правна помощ са следните: консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, за започване или провеждане на производство за издаване на индивидуален административен акт и/или неговото оспорване по административен ред, включително консултация и/или подготовка на документи по глава пета "а", раздел ІІ (т. 1); процесуално представителство (т. 2), представителство в извънсъдебни процедури (т. 3) и представителство при задържане по чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 16а от Закона за митниците, по чл. 13 от Закона за военната полиция и по чл. 124б, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". По силата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., при прекратяване на производството се изплаща възнаграждение, предвидено за предоставения вид правна помощ, определено според количеството на извършената от адвоката дейност. Действително, посочените нормативни актове са неприложими в настоящия случай, но са ориентир за законодателната логика, имплементирана и в чл. 143, ал. 2 АПК, че разноските за процесуално представителство остават дължими, независимо от обема на извършеното процесуално представителство и от факта, че делото е прекратено. Възприемането на тезата, че процесуално представителство не е осъществено, т.к. делото не е преминало през всичките му фази, не само е нелогично и в разрез с разписаната нормативна уредба, но и означава дописване на волята на страните, която не предполага подобен прочит. Вярно е, че обемът на процесуалното представителство би бил по-голям, ако делото не беше прекратено и по него бяха извършени съдебно-следствени действия. Но в случая съдът не може да ревизира размера на претенцията, доколкото подобно възражение не е наведено от ответника в първоинстанционното производство. В контекста на съображенията на съда, свързани с поведението на административния орган, предполагащо или не завеждане на делото, следва да се посочи, че този факт има отношение единствено към дължимостта на разноските на административния орган, какъвто не е настоящият спор (Вж.: чл. 143, ал. 3 АПК). По изложените съображения АС - Пазарджик е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а вместо него настоящата инстанция следва да постанови друго, с което Определение № 2085/30.05.2024 г., постановено по адм. дело № 567/2024 г. да бъде допълнено в частта за разноските, като ОДМВР – Пазарджик - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на оспореното волеизявление, бъде осъдена да заплати на М. М. сумата от 1000,00 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение