Определение № 41 от 12.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 306/2014 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба вх. № 31 от 05.01.2015 г. от касатора „А. Б.В.”, Х. за отмяна на определение № 41 от 11.01.2013 г. по ч. т. д. № 18/2013 г. на ВКС, І т. о., с което, на основание чл. 282, ал. 1, т. 2 ГПК, е постановено спиране изпълнението на решение № 1808 от 08.11.2012 г. по в. гр. д. № 306/2012 г. на Софийски апелативен съд в следните части: за осъждането на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] да заплатят солидарно на „А. Б.В.”, Х. сумата 78 841.93 щ. д. – главница по договор от 21.10.2003г., ведно със законната лихва от 22.12.2005 г.; сумата 7 884.19 щ. д. – неустойка, ведно със законната лихва; сумата 8 346.37 щ. д. – разлика между присъдената неустойка и обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД; за осъждането на [фирма], [населено място] да заплати на „А. Б.В.”, Х. сумата 245 831.27 щ. д. – главница по договор от 21.10.2003г., ведно със законната лихва от 22.12.2005 г. и сумата 26 162.03 щ. д. – неустойка, ведно със законната лихва. Ответниците по молбата – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата. Молбата е основателна. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 713 от 106.12.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 1808 от 08.11.2012 г. и решение № 1459 от 01.07.2013 г., постановени по в. гр. д. № 306/2012 г. на Софийски апелативен съд само в частта, с която предявените от „А. Б.В.”, Х. срещу [фирма], [населено място] искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени съответно – за сумата 257 510.40 щ. д. и за сумата 27 288.64 щ. д., а исковете срещу [фирма], [населено място] са отхвърлени съответно – за сумата 11 679.13 щ. д. и за сумата 1 126.71 щ. д. В останалата част, с която исковете на „А. Б.В.”, Х. срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] са уважени, касационният контрол не е допуснат. Следователно, в тази му част въззивното решение е влязло в сила решение съгласно чл. 296, т. 3 ГПК и подлежи на изпълнение. Поради това искането за отмяна на допуснатото по реда на чл. 282, ал. 1, т. 2 ГПК спиране се явява основателно и следва да бъде уважено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение