Определение № 8059 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5236/2026 г.

ВАСПетчленен състав - II колегия15.07.2026 г.докладчик Николай Ангелов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 4616/28.04.2026 г. по адм. дело № 3811/2026г по описа на ВАС,шесто отделение. ОСЪЖДА Съюза на съдиите в България,ЕИК: 121415520 да заплати на Висшия съдебен съвет сумата от 40,90 евро за юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл.229 и следващи от АПК. Образувано е по частна жалба с вх. №12925/05.05.2026 г., подадена от Съюз на съдиите в България, чрез председателя на УС-А. С. Атанасов против Определение № 4616/28.04.2026 г. по адм. дело № 3811/2026г по описа на ВАС, шесто отделение.В частната жалба са развити доводи за неговата неправилност и наличието на основание за отмяната му и връщане на делото на тричленния състав за произнасяне по същество на спора. В срок е постъпил писмен отговор от ответника СК на ВСС се оспорва частната жалба по съображенията изложени в него и се претендира юрисконсултско възнаграждение. С Определение № 4616/28.04.2026 г. по адм. дело № 3811/2026г по описа на ВАС, шесто отделение e оставил без разглеждане жалбата от А. С. Атанасов в качеството му на председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Пиротска № 7, ет. 5, против решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/ по т. 18.2, т. 18.3, т. 18.4 и т. 18.5 от протокол № 11/24.03.2026г,като е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорените решения на СК на ВСС по т. 8 от Механизма за действие на СК на ВСС в случаи на засягане на независимостта и/или опит за оказване на натиск върху съдиите и съда са актове на администрация, но не и административни актове по чл. 21 АПК, по смисъла на съдържанието на институционалната подкрепа в примерните форми по т. 8 от Механизма. Решаващият състав на ВАС ,шесто отделение е приел от друга страна ,че ако е налице сигнал по реда на глава Осма АПК, в чл. 124 АПК е предвидено, че решението постановено по подаден сигнал не подлежи на обжалване. Ето защо не била приложима уредбата за оспорване на такъв акт нито пред горестоящ орган, нито пред съд по реда на АПК. Поради това не подлежи на оспорване и отказ да бъде разгледан такъв сигнал в хипотезата на чл. 197 и сл. АПК. Самият раздел IV, в глава осма на АПК „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“, обуславя производство, различно от производствата по разглеждане на предложения и сигнали. Действително в обжалваното определение е посочено, че същото не подлежи на обжалване, но настоящият петчленен състав на ВАС, Втора колегия приема, че частната жалба, подадена на 05.05.2026г по електронен път е допустима с оглед разпоредбата на чл.229 ал.1 т.2 АПК и следва да се разгледа по същество, доколкото с нея се атакува съдебен акт, с който производството по делото пред инстанцията по същество на спора е прекратено. След като разгледа развитите доводи в частната жалба, настоящият петчленен състав на ВАС, счита, че същата се явява неоснователна поради следните мотиви: С оспорените пред ВАС по адм. дело № 3811/2026г решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/ по т. 18.2, т. 18.3, т. 18.4 и т. 18.5 от протокол № 11/24.03.2026г.се постановява както следва: по т. 18.2 „допуска поправка на явна фактическа грешка в пълния стенографски протокол № 9/10.03.2026г. от заседание на Съдийската колегия, като на страница 184, ред 11, считано отгоре надолу, вместо „5 гласа „за“ да се чете „4 гласа „за“, по т. 18.3 „Допуска поправка на явна фактическа грешка в пълния стенографски протокол № 9/10.03.2026г. от заседанието на Съдийската колегия, като на страница 185 вместо отразения текст по т. 39.1 :Приема представените доказателствени материали, посочени в мотивите към предложението на А. Д. и О. К.-членове на Съдийската колегия на ВСС да се чете: Не приема предложението на В. И. за изпращане на материалите по компетентност на Комисията по професионална етика към Съдийската колегия., по т. 18.4 „Допуска поправка на явна фактическа грешка в пълния стенографски протокол № 9/10.03.2026г. на СК, като на страница 185 отразения текст по т. 39.2 „Поканва за изслушване на заседанието на СК на ВСС на 24.03.2026г. съдия И. Й. И.-заместник на административния ръководител-заместник председател на Административен съд- Русе, съдия Д. В.-Административен съд София – област, съдия Р. Б.-и.ф. административен ръководител на Административен съд-Русе, Д. К.-член на СК на ВСС“ да се замени с: Не приема предложението на А. Д. и О. К. за поканване за изслушване на заседанието на СК на ВСС на съдия И. Й. И.-заместник на административния ръководител-заместник председател на Административен съд – Русе, съдия Д. В. – Административен съд София област, съдия Р. Б.-и.ф. административен ръководител на административен съд- Русе, Д. К.-член на СК на ВСС“., по т. 18.5 „Задължава главния секретар на ВСС да предприеме необходимите действия за отразяване в разпечатките на действителното съдържание на протокола, съобразно допуснатите днес поправки. Отразяването на резултатите от гласуването в табличен вид да бъде в следния смисъл: За решението по т. 1 по предложението на В. И.- „Не приема предложението на г-жа И. за изпращане на материалите по компетентност на Комисията по професионална етика към СК „.-4 гласа „за“ и 4 гласа „против“, като гласовете „за „ са на Б. Н., В. И., С. М. и С. Г.; гласове „против“, са на Г. З., А. Д., О. К. и Ц. П.; За решението по т. 39.2 относно предложението на вносителите Д. и К. за поканване за изслушване на посочените лица-4 гласа „за“ и 3 гласа „против“, като гласовете „за „ са на Г. З., А. Д., О. К. и Ц. П.; гласовете „против“ са на Б. Н., С. М. и С. Г.. Със звездичка да бъде отбелязано-В. И. участва в заседанието по време на гласуването, но не гласува. Решенията в табличен вид относно начина на гласуване по точки 39.3 и 39.4 да се запазят във вида, в който са сега. За да приеме,че оспорените пред него решения на СК на ВСС не представляват административни актове по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, нито пък че представляват отказ на административния орган да разгледа отправено до него изявление за издаване на административен акт по реда на чл.197 и сл. от АПК, решаващият състав на Шесто отделение на ВАС е разгледал на първо място характера и вида на Механизма за действие на СК на ВСС в случаи на засягане на независимостта и/или опит за оказване на натиск върху съдиите и съда. Правилно е прието, че предмет на защита по този механизъм е независимостта на и/или опит за оказване на натиск върху съдиите и съда, както и че в него се предвиждат правила за подаване, регистрация и разглеждане на сигналите, вземане на решение и формите за оказване на институционална подкрепа. След като се запозна с доводите и съображенията, изложени в частната жалба, настоящият петчленен състав на ВАС,Втора колегия приема, следното: По дефиниция административният акт е едностранно властническо волеизявление на овластен със закон за това административен орган (по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК), с което се засяга правната сфера на определени или неопределени граждани и организации. Със сигнала си от 07 ноември 2025,който е направен опит да бъде разгледан на заседание на СК на ВСС, провело се на 11.11.2025г жалбоподателят ССБ е поискал предприемането от страна на СК на ВСС на действия по механизма за действие на СК на ВСС в случаите на засягане на независимостта и/или опит за оказване на натиск върху съдиите и съда, като в случая след отхвърлянето на това предложението на член на СК на ВСС- Г. З. за включване в дневния ред, друг член на СК на ВСС-А. Д. е направила нов опит това да бъде сторено- в проведеното заседание на 10.03.2026г.В сигнала, депозиран от страна на ССБ обаче липсва направено искане компетентния орган да направи такова властническо волеизявление, което непосредствено да създаде за него или за конкретния магистрат, за който се твърди, че е засегната неговата независимост права или пък да създаде за организацията или съдията някакви задължения. Причината за това се състои в правния характер на действията, които СК на ВСС би могъл да предприеме по силата на механизма за действие на СК на ВСС в случаите на засягане на независимостта и/или опит за оказване на натиск върху съдиите и съда. Със предложението си ССБ е поискал СК на ВСС да вземе решение за оказване на институционална подкрепа, като примерните форми на тази подкрепа са посочени в т. 8 от цитирания по горе Механизъм и са Приемане и оповестяване на официална позиция на СК по случая, изявление или брифинг и/или пресконференция на говорителя на СК или определен член на колегията при получаване на сигнала и след извършване на проверката, организиране на интервю или участие в телевизионно или радио предаване на засегнатия съдия, говорителя на СК, член на СК, представители на академичната общност и професионални сдружения, писмено уведомяване за институционална подкрепа към съдия на държавни органи, местни власти или организации, професионални сдружения, съсловни организации, непарламентарно представени партии и други, както и сезирането им за предприемане на съответните мерки и действия, включени в техните правомощия, в случаите на засягане на независимостта или на оказан натиск върху съдия от представители на законодателната и и изпълнителната власт, длъжностни лица и публични личности, писмено уведомяване на Висшия адвокатски съвет и съответната колегия за институционалната подкрепа към съдията и сезирането им за предприемане на действия по компетентност, в случаите на засягане на независимостта или на оказан натиск върху съдия от адвокати, писмено уведомяване на медията осъществила натиск върху съдията за институционалната подкрепа, сезиране на СЕМ, Комисията за култура и медиите към Народното събрание, Националния съвет за журналистическа етика, СБЖ, Асоциацията на европейските журналисти, сезиране на Министъра на правосъдието с оглед упражняване на законодателна инициатива за преодоляване на констатирани дефицити в областта на законодателството и в областта на общественото доверие. При упражняването на примерните форми на институционална подкрепа от страна на СК на ВСС се издават организационни, инструктивни, декларативни и т. н. актове, които обаче не са административни актове по смисъла на чл.21 от АПК и не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, доколкото имат вътрешен, организационен и подготвителен характер по смисъла на чл.21 ал.5 АПК. От съдържанието на сигнала на УС на ССБ от 07.11.2025 г. е видно, че частният жалбоподател е направил предложение по смисъла на чл. 107, ал. 3 АПК за изслушването на съдия И. Й. И.,както на още двама други магистрати в АС Русе и член на СК на ВСС в рамките на процедура по механизма за действие на СК на ВСС в случаите на засягане на независимостта и/или опит за оказване на натиск върху съдиите и съда. Вярно е, че според чл.108 ал.1 и чл. 109 АПК всеки гражданин може да направи предложение по чл. 107, а сезираните административни органи и органите, изпълняващи публичноправни функции, са длъжни да разглеждат и решават предложенията в установените срокове обективно и законосъобразно, т.е. да не "мълчат" по тях, но според чл. 118, ал. 3 АПК решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване. Поради това не подлежи на обжалване и отказът - изричен или мълчалив - да бъде издадено решение по направено предложение. В случая с оспорените пред ВАС Щесто отделение по адм. дело № 3811/2026г решения на СК на ВСС по същество се е стигнало до отклоняване на въпроса, свързан с изслушването на посочените по горе магистрати, доколкото за втори път след заседанието от 11.11.2025г не се е стигнало до валидно мнозинство за вземането на това решение. Доколкото по реда на чл.108 и сл. от АПК не е задължително вземането на позитивно решение за подателя на сигнала/предложението, то и постановените решения на СК на ВСС ,приети в рамките на механизма за действие на СК на ВСС в случаите на засягане на независимостта и/или опит за оказване на натиск върху съдиите и съда не подлежат на самостоятелно обжалване по реда на чл.124 от АПК. На практика изслушване на магистрата по повдигнатия проблем се е провело и в заседанието на 12.05.2026г на СК на ВСС при избора на административен ръководител на РС Русе, като изразените мнения и доводи по време на проведеното събеседване са изразили и позицията на самия административен орган по повдигнатия въпрос. Неоснователно се явява оплакването в частната жалба за приложимост на определение № 11901/21.12.2022г по адм. дело № 11570/2022г на ВАС II о. ,доколкото различна е фактическата обстановка в цитирания съдебен акт и този, който е предмет на обжалване понастоящем. В случая не сме изправени пред хипотезата на изричен отказ за издаване на административен акт по смисъла на раздел Х от АПК, за да бъде допустимо и съдебното обжалване на подобен отказ по реда на чл.197 и сл. АПК, както правилно е констатирал и решавания състав на Шесто отделение на ВАС. Предвид изложените мотиви, атакуваното определение № 4616/28.04.2026 г. по адм. дело № 3811/2026г по описа на ВАС, шесто отделение представлява законосъобразен отговор на повдигнатия правен спор, поради което и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на юридическото лице към което се числи ответника по касация/ § 1 т.6 ДР на АПК/ на основание чл.143 от АПК вр. чл.25а ал.3 Наредбата за заплащане на правната помощ се дължат сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия

Цитирани разпоредби

16