Определение № 242 от 08.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1828/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по жалба на М. Г.В., действаща чрез процесуалния си представител адв. А. Г., срещу определение № 3 от 05.01.2015 г., постановено по гр.д. № 3753/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната като просрочена молбата /наименована „касационна жалба”/ на М. В. за отмяна на неприсъствено решение по гр.д. № 20714/2010 г. на Пловдивския районен съд. Частният жалбоподател излага подробни съображения по съществото на първоинстанционното производство. Обосновава извод за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение като моли същото да бъде отменено. Ответната страна – [фирма], чрез процесуалния си представител юрк. М. Г. подава отговор в срок, като взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е върнал като процесуално просрочена молба, наименована „касационна жалба”, подадена от М. Г. В., въззивният съд е приел, че пред него е образувано производство по чл. 240, ал. 1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение, постановено по първоинстанционното гр.д. № 20714/2010 г. на Районен съд Пловдив. С оглед разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК Окръжен съд Пловдив е възприел, че срока за искане на отмяна на неприсъствено решение е едномесечен и следва да се счита изтекъл на 27.07.2011 г., доколкото атакуваното неприсъствено решение е било връчено на ответника – молител в производството по отмяна – на 27.06.2011 г., което връчване е възприето от въззивния съд за редовно. Така постановеното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 240 ГПК урежда специален ред за защита от неприсъствени съдебни решения на лимитивно посочени основания. Според цитираната разпоредба страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на решението. Правилно и в съответствие с данните по делото въззивният съд е възприел, че е сезиран с молба по чл. 240 ГПК и следва да приложи посочените в тази разпоредба условия за разглеждането на молбата. Видно от книжата по първоинстанционното дело /л. 135/, М. Г. е узнала за неприсъственото решение най- късно на 22.03.2013г., когато й е било връчено решение за издаване на дубликат на изпълнителен лист въз основа на решението, чиято отмяна са претендира. Следователно едномесечният срок за подаване на молба за отмяна на неприсъственото решение е изтекъл на 22.04.2013г., а в случая същата е била подадена едва на 29.05.2014 г., поради което като правилен и в съответствие с процесуалния закон се налага изводът, че подадената от жалбоподателя молба за отмяна на неприсъствено решение е просрочена. Горните съображение обуславят извод за правилност на постановеното от въззивния съд определение, което поради това следва да бъде потвърдено. Що се касае до направените в молбата оплаквания за недопустимост и нищожност на съдебното решение, то същите могат да бъдат предмет на разглеждане в друго производство, а не в такова по отмяна на неприсъстваното решение. Предвид този изход на делото, разноски за настоящото частно производство следва да бъдат присъдени в тежест на жалбоподателя за заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв /триста лева/. Предвид горните съображения, съдът: