Определение № 3618 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2785/2026 г.

Производството е по чл. 309 ал. 1 ГПК. Предмет на разглеждане е искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение № 646/20.05.2026 г. по възз. гр.д. № 45/2026 г. по описа на Апелативен съд – София, чиято отмяна е поискана от Г. И. М. с молба вх. № 17437/12.06.2026 г. по описа на регистратурата на САС. По искането за спиране, съдът намира следното: С решението на Апелативен съд – София, чиято отмяна се иска е отменено решение № 5961/02.10.2025 г. по гр.д. № 8251/2025 г. на Софийски градски съд, и вместо това е отхвърлена молбата на Г. И. М., подадена чрез Министерство на правосъдието на Република България като централен орган по смисъла на чл. 7, б. „f“ от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за връщане на детето Н. Г. М., гражданин на Република България, в държавата по обичайното му местопребиваване – Великобритания, като неоснователна. При тези данни, молбата за спиране по чл. 309 ГПК е неоснователна. Съгласно чл. 309 ГПК ВКС може да спре изпълнение на решение, чиято отмяна се иска на някое от основанията по чл. 303 или 304 ГПК. Касае се до осъдителни решения, доколкото само те подлежат на изпълнение. Само изпълнението на такива решения, предприето по предвидения ред, може да бъде спряно на основание чл. 309 ГПК. В случая с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, молбата на Г. М. е отхвърлена и същото няма изпълнителна сила. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.