Определение № 60456 от 07.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2604/2021 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, [населено място], за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението в обжалваната част на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 1146 от 08.11.2021 г. по в. гр. д. № 313/2021 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено първоинстанционното решение, от 16.10.2020 г. по гр. д. № 63/2020 г. Окръжен съд – Монтана. С последното ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на: М. Д. Б. сумата 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 294 лв. – обезщетение за имуществени вреди; на В. А. Б. сумата 180 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди; на М. А. Б. сумата 180 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и на М. Л. И. сумата 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, всички от които търпени от смъртта на А. В. Б., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 09.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.02.2020 г. до окончателното изплащане. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Молбата за спиране е основателна. Видно от данните по настоящото дело, Подадена е редовна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която на М. Д. Б. е присъдена сумата над 120 000 лв. до 150 000 лв., и на всеки от ищците В. А. Б. и М. А. Б. е присъдена сума над 150 000 лв. до 180 000 лв. В частта за присъдената на М. Д. Б. сума за претърпени имуществени вреди, както и в частта за осъждане на застрахователя да заплати неимуществени вреди на М. Л. И. за сумата 120 000 лв. въззивното решение не се обжалва. Съгласно чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК, размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на решение за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло сумата от общо 90 000 лв., представляваща сбор от главниците на уважените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, съобразно осъдителния диспозитив на първоинстанционното решение, потвърден с въззивното решение, в обжалваната с касационната жалба част от тези исковете, като постъпването не сумата по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 07.12.2021 г. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд