Определение № 3585 от 25.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1029/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Столична община, чрез процесуалния й представител адв. Личев, за изменение на протоколно определение от 08.02.2024г., постановено по дело № 1029 по описа за 2024г. на Върховния административен съд, в частта му за разноските. Моли съдът да уважи искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 44 082 лева. Ответната страна- Младежка кооперация „Ялта“, чрез процесуален представител адв. Виденова, с писмено становище счита, че молбата е неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Молбата за изменение на определението на ВАС в частта за разноските, с правно основание чл. 248 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК е допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК от постановяването му. Разгледана по същество е неоснователна. С определение от 08.02.2024г., петчленен състав на ВАС, I колегия, е оставил без разглеждане искането от Младежка кооперация „Ялта“ за отмяна на влязло в сила решение № 8387 от 15.08.2023г., постановено по адм. дело № 10289 по описа за 2022г. на ВАС, трето отделение, прекратил е производството по делото и е присъдил разноски в размер на 3 000 лева в полза на ответната страна. За да постанови този резултат съдът е счел, че е десезиран от правния спор, предвид депозираната на 06.02.2024г. молба на искателя, в която изрично е заявил, че оттегля изцяло искането за отмяна на горецитираното решение. Съдът е уважил частично стореното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна, съобразявайки обстоятелствата, че производството е извънинстанционно и в него не се разрешава спор по материално право, също и не се отличава с правна и фактическа сложност. По тези съображения е обосновал решаващ извод за редуциране на претендирания адвокатски хонорар от 44 082 лева до дължимия според него такъв от 3000 лева. Настоящият състав поддържа становището, изразено в определението, чието изменение в частта за разноските се иска, досежно дължимостта на разноски при прекратяване на делото. При съобразяване на субсидиарното прилагане на чл. 78, ал. 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК и с оглед прекратеното съдебно производство, ответникът има право на сторените по делото разноски. Издържан и съответстващ на закона е изводът за прекомерност на претендираното от ответника- Столична община, възнаграждение за адвокатски хонорар, поради което съдът е уважил искането за присъждане на разноски в размер на 3 000 лева, а не в пълния претендиран размер. Производството за отмяна на влязло в сила решение е извънинстанционно и в него не се решава материално правния спор по същество, поради което законосъобразно съдът е посочил, че материалният интерес не определя размера на разноските. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е и фактът, че дължимата държавна такса в това производство (чл. 242 а АПК) не е в зависимост от материалния интерес, за разлика от таксата по чл. 227а, ал. 1, изр. 2 АПК в касационното производство. С оглед направеното възражение за прекомерност, сложността на правния спор и десезирането на петчленния състав в рамките на едно съдебно заседание, то възражението на искателя е било частнично основателно и не са налице предпоставки за преразглеждане на размера на присъдените с прекратителното определение разноски. Поради това искането на Столична община за изменение на определението по настоящото дело в частта за разноските, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия