Определение № 2208 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2141/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на ЗД „Бул Инс“ АД с вх. № 5733/22.05.2023 г. с правно основание чл.282, ал.2 ГПК – за спиране на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 148 от 25.04.2023 г., постановено по т.д. № 127/2023 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което дружеството е осъдено да заплати на основание чл. 432 КЗ на М. Й. И. сумата от 75 000 лв., на С. Н. И. сумата от 60 000 лв. и на Р. Н. Г. сумата от 60 000 лв.-обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане. Срещу решението в срок е депозирана касационна жалба с вх. № 4054/18.05.2023 г. Към молбата е приложен платежен документ за внесено на 16.05.2023 г. обезпечение в размер на 195 000 лв., но от извършената служебна справка в счетоводството на ВКС, се установява, че молителят е внесъл обезпечението по сметката за държавните такси на ВКС, поради което сумата е насочена към сметка на В., а не по депозитната сметка на ВКС. Ето защо, на молителя са дадени указания за представяне на доказателства, че сумата е заплатена по сметката за обезпечения на ВКС. Към днешна дата – 17.07.2023 г. е налице потвърждение от длъжностно лице - счетоводител за постъпването на сумата от 195 000 лв. по набирателната сметка на ВКС. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, намира, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е процесуално допустимо, като от приложената справка от 17.07.2023 г., удостоверяваща постъпването на сумата от 195 000,00 лв. по набирателната сметка на ВКС, са осъществени и предпоставките по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Гореизложеното мотивира настоящият състав да приеме, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение е основателно и като такова следва да бъде уважено, поради което