Определение № 5181 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4155/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Лидер Строй Монтаж“ ООД против определение № 3117 от 12.03.2026 г., постановено по адм.д. № 444/2026 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на община Варна, в писмено, становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на „Лидер Строй Монтаж“ ООД против заповед № 008/30.01.2026 г. на главния архитект на община Варна, с която е спряно административното производство, образувано по подадено от дружеството заявление № АУ005585ВН/19.01.2026г. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти за строеж „Общежитие“, находящ се в УПИ Х-341, кв. 57, по ПРЗ на гр.Варна, до приключване на производството по адм.д. № 1942/2025г. по описа на Административен съд гр. Варна. За да постанови този резултат съдът констатира, че е налице висящо съдебно производство по оспорване на заповед № Г-109/14.03.2007г. на заместник кмета на община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ на УПИ X-341, XI-341, XII-341, XIII-341, XIV-341, XV-341 по плана на гр. Варна с искане за прогласяване на нищожността й и е образувано адм.д. № 1942/2025г. по описа на Административен съд гр. Варна. Позовава се на чл. 142, ал. 2 ЗУТ и прави извод, че след като инвестиционните проекти, чието одобряване се иска следва да съответстват на действащ ПУП, то задължителна предпоставка е наличието на такъв за имота. Приема, че след като имотът на дружеството попада в териториалния обхват на подробния устройствен план, който е предмет на оспорване по адм. д. № 1942/2025г., то не може да бъде издаден акт по чл.145, ал. 2 от ЗУТ, поради което прави извод за преюдициалност на образуваното дело по оспорване на ПУП спрямо искането за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че решението по висящото административно дело по оспорване на действащия ПУП за УПИ Х-341, кв.57 е преюдициално по отношение на искането за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти. По отношение на имота на дружеството е налице влязъл в сила ПУП – ПРЗ, който е действащ и е основание за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти при наличие на останалите законови изисквания за това. Оспорването на влязъл в сила ПУП не е с преюдициално, обуславящо значение за одобряването на инвестиционния проект, тъй като законосъобразността на административният акт се преценява към момента на неговото издаване – чл. 142, ал. 1 АПК, а според ал. 2 от същата норма – актът следва да е съобразен с удостоверените към този момент факти в т.ч. и с действащия ПУП. Евентуалната бъдеща отмяна на действащия ПУП не е сред изискванията на закона, които следва да бъдат взети предвид от административният орган, а евентуалните негативни последици подлежат на възмездяване по изрично уреден процесуален ред. Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗУТ съгласуването на инвестиционните проекти по ал. 1 се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. В случая предвиденото в закона изискване за съответствие с предвижданията на ПУП, има предвид действащия ПУП към датата на издаване на административния акт, поради което законосъобразността на съгласувания и одобрен, респективно несъгласувания и неодобрен инвестиционен проект се проверява за съответствие с действащия ПУП към датата на издаване на административния акт. Следователно съгласуването на инвестиционния проект и одобряването му не зависи от решаването на спора относно действителността на действащия ПУП. Освен това видно от приложеното към частната жалба съдебно удостоверение е, че предмет на оспорване по адм.д. № 1942/2025г. по описа на Административен съд гр. Варна е заповед № Г-109/14.03.2007г. на заместник кмета на община Варна в частта й относно уличната регулация, обслужваща имотите на "Амура сити" ЕООД, като изрично е посочено, че не се оспорва действащия ПУП в останалата му част. Ето защо като отхвърля жалбата на „Лидер Строй Монтаж“ ООД против заповедта за спиране на административното производство съдът постановява определение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго определение, с което оспорената заповед да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за произнасяне по същество на направеното искане. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди община гр. Варна да заплати на „Лидер Строй Монтаж“ ООД сумата 702.25 евро, от която 102.25 евро, представляваща заплатени държавни такси за двете съдебни инстанции и 600 евро заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,