Определение № 141 от 18.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2351/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от В. М. М., чрез адв. Н. С. Х., против определение № 72 от 11. 05. 2020 г. по в. ч. гр. д. № 94/2020 г. на АС – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 802 от 14. 10. 2019 г. по в. ч. гр. д. № 569/2019 г. на ОС – Ловеч, с което е оставена без разглеждане подадената от В. М. М. частна жалба против разпореждане от 27. 06. 2019 г. по гр.д. № 616/2015 г. на РС – Тетевен, с което е указано внасяне на депозит в размер на 240 лв. за възнаграждение за вещо лице за изготвяне на допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза, и е прекратено производството по ч. гр. д. № 569/2019 г. на ОС-Ловеч. Ответниците по частната касационна жалба Н. М. В., Т. С. В., П. П. В.-Е., Н. П. М., Т. В. Т., П. В. И. не изразяват становище по същата. С определение № 149 от 21. 09. 2020 г. производството по делото е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, в предмета на което е включен и въпросът: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция“. По тълкувателното дело е постановено тълкувателно решение № 2/2018 от 23. 06. 2022 г. по т.д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС, поради което е налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството по делото и разглеждане на частната жалба. На поставения въпрос е отговорено, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че даденото разрешение не се отнася до разпореждане на окръжен съд за връщане на касационна жалба, на частна касационна жалба и на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК, в които изключения настоящият случай не попада. С оглед указанията по прилагането на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, дадени с тълкувателното решение, подадената частна жалба се явява недопустима. Същата е насочена срещу определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството по делото определение на окръжен съд, постановено като въззивна инстанция – с определението на окръжния съд е прекратено, като недопустимо, частното производство, образувано по жалба срещу неподлежащо на обжалване определение на първоинстанционния съд. Като недопустима, частната жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,