Определение № 9967 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8488/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Сдружение „Музикаутор“, чрез процесуалния си представител, срещу определение № 20452 от 26.05.2026 г. по адм. дело № 5828/2026 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Сдружение „Музикаутор“ срещу решение № ОД26-Решение-14 от 07.04.2026 г. на заместник кмета на община Дупница, с което се предоставя пълен достъп до исканата със заявление № ОД26-26-01/37/24.03.2026 г. от жалбоподателя обществена информация по Закона за достъп до обществена информация и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 вр. чл. 236 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че с оспореното решение е предоставен в пълен обем исканата информация и е отговорено на всички поставени от заявителя въпроси. Намира, че противно на приетото от съда, с оспорения отговор въобще не се предоставя информация по въпросите в заявлението и само привидно представлява положително решение. Поради това изразява несъгласие с извода на съда, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от търсената съдебна защита към момента на подаване на жалбата до съда. За пълнота на фактическата обстановка сочи, че едва на 05.05.2026 г. с нарочно писмо изх. № ОД26-26-01-37/1/05.05.2026 г. е получен реален достъп до исканата от сдружението обществена информация. При тези съображения поддържа, че съдът неправилно е прекратил съдебното производство на основание чл. 159, т. 1 АПК – поради липса на годен за оспорване административен акт и иска да се отмени изцяло обжалваното определение като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия с указания относно правното основание за прекратяване на производството – поради отпаднал правен интерес след 05.05.2026 година. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък и документи за същите. Прилага писмо изх. № ОД26-26-01-37/1/05.05.2026 г. на кмета на община Дупница, ведно с приложения към него. Ответникът по частната жалба – заместник кметът на община Дупница, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното определени е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Намира, че съдът правилно е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита и че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на частния жалбоподател. Поради това иска да се остави в сила обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по съществото й, приема следното: По делото е установено, че със заявление № ОД26-26-01/37/24.03.2026 г. сдружение „Музикаутор“ е поискало община Дупница да му предостави информация за проведените културни събития с използване на музика, които общината е финансирала за периода 01.01.2024 г. – 20.03.2026 г. и за размера на одобреното от общината финансиране на бъдещи събития за периода 21.03.2026 г. – 31.12.2026 г., процедурите, документите и местата за провеждането им, детайлизирана в 22 пункта. С решение № ОД26-Решение-14 от 07.04.2026 г. на заместник кмета на община Дупница е прието, че искането е допустимо и основателно и е разпоредено да се предостави пълен достъп до поисканата с цитираното заявление информация на сдружение „Музикаутор“, като достъпът до поисканата информация да се осигури в срок до тридесет дни, считано от датата на получаване на решението на посочения електронен адрес под формата на отговори на поставените въпроси. Изпълнението на решението е възложено на дирекция „Хуманитарни дейности“ и дирекция „Финансова дейност и управление на собствеността и главен счетоводител“ към община Дупница. Сдружение „Музикаутор“ е сезирало съда, чрез община Дупница, с жалба вх. № №Д-26-26-01-45 от 22.04.2026 г., с доводи, че полученият отговор по заявлението му за достъп до обществена информация не съдържа исканата информация. С обжалваното определение съдът е приел, че с оспореното решение на жалбоподателя е предоставен пълен достъп до исканата обществена информация, в предпочитаната от заявителя форма. Посочил е, че решението обхваща всички заявени от жалбоподателя въпроси и е изцяло положително, с което органът е изпълнил законовото си задължение. Поради това съдът е достигнал до извод за липса на правен интерес от търсената съдебна защита и е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК. В тази връзка е развил съображения, че ако жалбоподателят счита, че решението не е изпълнено фактически, търсената защита би могла да се постигне в производство по реда и на основанията, предвидени в Дял пети на АПК „Изпълнение на административни актове и съдебни решения“, като е обсъдил конкретните законови разпоредби и процедури. С оглед на тези мотиви е прел, че разрешаването на релевирания с жалбата спор е извън пределите на правораздавателната компетентност на съда и производство следва да бъде прекратено и на основание чл. 159, т. 1 АПК. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Определението е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд. Неправилно съдът е приел, че оспореното решение на заместник кмета на община Дупница представлява акт, с който се предоставя изцяло търсената информация и заявителят не е имал правен интерес от търсената съдебна защита. Видно от съдържанието на решението е, че макар да е отразено, че заявлението е основателно и се дава пълен достъп до исканата информация, няма посочена конкретна информация по поставените въпроси от сдружение „Музикаутор“. Със същото е възложено на служители от администрацията на община Дупница да предоставят търсената информация на заявителя в определен срок. Възлагането на подчинен орган на задължения субект да предостави в бъдеще време исканата формация не му придава характеристика на положителен акт, както е неточно и необосновано е приел съдът. Такъв би бил, ако съдържаше конкретни отговори по отправените въпроси, свързани с културната програма на община Дупница. Съгласно чл. 28, ал. 1 и 2 ЗДОИ, заявленията за достъп до обществена информация се разглеждат в срок до 14 дни, като в рамките на този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Вземането на решение за предоставяне на обществена информация по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ означава реалното й предоставяне на заявителя, поради което само положителният отговор на задължения субект, с възлагане на задължение на друг подчинен орган да предостави същата в следващ момент, не представлява позитивен акт, с който е удовлетворено искането за достъп до обществената информация. Ето защо независимо, че задълженият субект е посочил в акта си, че искането на сдружението е основателно и предоставя пълен достъп до исканата информация, по същество с решението не е предоставил същата. Основателен е доводът в частната жалба, че ако задълженият субект не е разполагал с достатъчно време, е следвало да удължи срока и уведоми заявителя за това, съгласно чл. 30, ал. 1 и 2 ЗДОИ. При положение че тази възможност не е използвана, а е издадено решение по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, което не съдържа необходимата информация, съдът неправилно е приел, че към момента на подаване на първоначалната жалба за оспорващия не е налице правен интерес от търсената съдебна защита. Неправилни са и изводите на съда относно липсата на годен за обжалване административен акт. Оспореното решение притежава всички белези на акт по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Изложените съображения от съда за правните възможности на жалбоподателя да се защити в производство по изпълнение на влезли в сила административни актове, респ. съдебни решения, почиват на неправилни изводи за правното естество на акта и съответно са материално незаконосъобразни и необосновани. Видно от представеното с частната жалба писмо изх. № ОД26-26-01-37/1/05.05.2026 г. на кмета на община Дупница, към настоящия момент искането на заявителя да му бъде предоставена информация по поставените въпроси в заявление № ОД26-26-01/37/24.03.2026 г. е удовлетворено. Това обстоятелство е релевантно към преценката за правния интерес от търсената съдебна защита, който следва да е налице към всеки момент до приключване на правния спор. В тази връзка, с оглед датата на издаване и получаване на акта, към момента на постановяване на обжалваното определение за сдружение „Музикаутор“ е отпаднал правният интерес от търсената съдебна защита. Ето защо, независимо от неправилно интерпретираните фактически обстоятелства и погрешни правни изводи в мотивите на съда, не са налице основания за отмяна на съдебния акт, с който жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Предвид изложеното определението следва да се остави в сила. С оглед изложените по-горе съображения по главния предмет на делото, искането на частния жалбоподател за допълване на оспореното определение с присъждане на направените съдебни разноски е основателно. Както вече се посочи, към момента на сезиране на първоинстанционния съд с жалба срещу решение № ОД26-Решение-14 от 07.04.2026 г. за сдружение „Музикаутор“ е налице правен интерес от търсената съдебна защита. При положение, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, претенцията на оспорващия за присъждане на направените деловодни разноски е основателна, съгласно чл. 143, ал. 3 вр. ал. 1 АПК. В случая, с оспореното определение няма произнасяне относно разноските, направени от страните. С първоначалната жалба сдружението е поискало присъждане на разноски за първата инстанция, включително за юрисконсултско възнаграждение и е представено пълномощно за процесуалния представител в качеството на юрисконсулт. С частната жалба пред касационната инстанция е представен списък на разноските, като се претендира заплащане на държавна такса 5,11 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 153,90 евро, съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, общо 158,50 евро – разноски пред първата инстанция. Съгласно чл. 176а, ал. 4 АПК вр. чл. 236 АПК, при подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се допълни като се осъди община Дупница да заплати разноски в размер на 158,50 евро за първоинстанционното производство. Предвид крайния резултат по спора пред касационната инстанция и съгласно чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 228 и чл. 236 АПК, не са налице основания за присъждане на разноски в размер на 153,39 евро за касационната инстанция на сдружение „Музикаутор“. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,