Определение № 10297 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8530/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по писмена молба /по своята правна същност частна жалба/ на Х. А. А., чрез процесуалния си представител адв. Е. Фичерова, срещу определение №691 от 13.05.2026г., постановено по адм. дело №194/2026г. на Административен съд – Габрово, с което е оставена без разглеждане жалбата му против покана за доброволно изпълнение изх. №ДД-2-11.83 от 22.04.2026г., издадена от заместник-кмета на община Севлиево. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което прави искане същия да бъде отменен и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Заместник-кмета на Община Севлиево, чрез процесуалния си представител адв. М. Янков, в представен писмен отговор поддържа мотивирано становище за неоснователност на частната жалба в тази връзка прави искане същата да бъде оставена без уважение, а оспореният съдебен акт като правилен, законосъобразен и обоснован да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното определение Административен съд - Габрово е оставил без разглеждане жалба с вх. №СДА-01-1132 от 04.05.2026г. подадена от Х. А. А., против Покана за доброволно изпълнение изх. №ДД-2-11.83 от 22.04.2026г. на заместник-кмета на Община Севлиево. За да постанови този правен резултат първоинстанционния съд е приел, че поканата не съдържа волеизявление за прекратяване на договорите, тъй като тези обстоятелства са обективирани в отделни самостоятелни писма. С поканата не се създаван и/или признават нови задължение и не се засягат пряко субективни права и интереси на лицето. Съдът е посочил, че от извършена служебна справка е установено, че актовете, с които договорите са прекратени, не са били предмет на съдебен спор. Административния съд е приел, че акта съставлява покана по смисъла на чл. 277 от АПК и по съдържание има единствено уведомителен характер, респ. изпълнява функцията на предупреждение за пристъпване към принудително изпълнение в определен срок. Същата не е действие по предварително изпълнение, тъй като към тези действия органът може да пристъпи едва след изпращането на поканата. Прието е, че поканата не носи и белезите на акт или действие по чл. 294 от АПК, поради което не подлежи на оспорване по реда на АПК. В тази връзка първоинстанционния съд е приел, че липсва годен предмет на съдебното оспорване, поради което е оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството. Обжалваното определение е правилно. Правилен е изводът на съда, че оспореният акт съставлява покана по смисъла на чл. 277 от АПК. С писмото Х. А. е бил поканен доброволно да изпълни задълженията си по предаване на недвижими имоти описани в табличен вид, това задължение произтича от влезли в сила административни актове, с които е било прекратено възникналото наемно правоотношение. Поканата за доброволно изпълнение не притежава характеристиките на индивидуален административен акт, с който се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на отделни граждани или организации. Тя не рефлектира в правната сфера на нейния адресат, нито попада в обхвата на постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението, които подлежат на обжалване съгласно чл. 294 АПК. Съдържанието на поканата е нормативно определено с нормата на чл. 277 АПК. Процесната покана отговаря на изискванията на посочената правна новела – приканва задълженото да изпълни задълженията които следват от влязъл в сила административен акт и уведомява адресата за последиците, които биха настъпили при евентуално неизпълнение, изразяващи се в предприемане на принудителни действия и възможност за търсене на съдействие. В тази връзка следва да се приеме, че поканата за доброволно изпълнение е част от изпълнителното производство и няма самостоятелно действие, поради което е неподлежащ на оспорване акт по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК, с оглед на което депозираната срещу него жалба се явява недопустима. На оспорване подлежи актът по чл. 65 ЗОС. Твърденията на частния жалбоподател насочени срещу прекратяването на договорите за наем, могат да намерят отговор в общия исков процес, а не в настоящото съдебно производство. Обжалваното определение, като правилно досежно постановения резултат, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 АПК е основателна претенцията на ответника за разноски в настоящето производство за процесуално представителство в размер на 300 евро, които са доказани като основание и размер с приложените към отговора писмени доказателства – договор, фактура и преводно нареждане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение