Определение № 285 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2186/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Ц. Ж., подадена от пълномощника й адв. В. В., срещу определението на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в, № 9 от 05.01.2015 г. по в. гр. д. № 2907/2014 г., с което производството по делото е прекратено и делото е върнато на Софийски градски съд за изпълнение на процедурата по чл. 247 ГПК, а именно за поправка на допусната в решението от 13.05.2014 г. по гр. д. № 18089/2011 г. на Софийски градски съд очевидна фактическа грешка. Частната жалбоподателка подържа, че определението е недопустимо, тъй като съгласно чл. 247 ГПК очевидната фактическа грешка може да бъде поправена само по инициатива на съда, постановил решението, но не и по инициатива на въззивната инстанция, която не може да указва на съда постановил решението да проведе производството по чл. 274 ГПК. Подобни доводи са изложени и от Министерство на правосъдието чрез адв. В. Д. в депозирания на 01.04.2015 г. отговор на частната жалба. Ответникът по частната жалба [фирма] в подадения от пълномощника му адв. Р. Д. писмен отговор изразява становище, че определението е правилно и следва да се остави в сила. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна, но срещу акт, който не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на самостоятелно обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното определение на Софийски апелативен съд не попада в нито една от двете хипотези. Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като със същото въззивният съд не се е десезирал от разглеждането на подадената от [фирма] въззивна жалба, а е върнал делото на първоинстанционния съд за отстраняване по реда на чл. 247 ГПК на неяснотата в мотивите и диспозитива на обжалваното решение за това, кой е ищец по делото, по отношение на който е постановено първоинстанционното решение. С определението е прекратена само висящността на производството пред въззивния съд по образуваното гр. д. № 2907/2014 г., но не и висящността на производството по подадената въззивна жалба, по която апелативният съд дължи произнасяне след връщане на делото. Водим от изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение