Определение № 10577 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9374/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Р. Н., с адрес в гр. Хасково, [улица], чрез упълномощения адв. Б. Бойчев, срещу Определение № 2869 от 06.07.2026 г., постановено по адм. д. № 463 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2026 г. С обжалваното определение жалбата на Н. срещу бездействие на Общински съвет – Ивайловград, изразяващо се в неиздаване на образец на декларация по смисъла на чл. 71, т. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), във връзка с чл. 20, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката е осъдена да заплати на община Ивайловград разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно като постановено при допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила. Отправя се искане за спиране на настоящото производство във връзка с образуваното т.д. № 4/2024 г. на ВАС. Прави се възражение за прекомерност на присъдените разноски. Иска се отмяната на съдебния акт, предмет на инстанционен контрол и връщане на делото за решаване от друг съдебен състав или алтернативно – въпросът да бъде решен по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Общински съвет – Ивайловград – не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. АС-Хасково е сезиран с жалба от Н. Н., с която се оспорва по реда на чл. 256, ал. 1 АПК бездействието на Общински съвет – Ивайловград, изразяващо се в неиздаване на образец на декларация по смисъла на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, във връзка с чл. 20, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград. Искането е общинският съвет да бъде задължен в определен от съда срок да издаде образец на декларация по чл. 71, т. 2 ЗМДТ, във вр. с чл. 20, ал. 4 от цитираната наредба. За да остави без разглеждане жалбата съдът е изложил мотиви, че в случая искането е за извършване на правни, а не на фактически действия, поради което не е налице годен предмет на оспорване. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. В оспореното определение съдът фактически се е произнесъл по съществото на спора, приемайки че не е налице фактическо действие, за което органът е задължен по закон, поради което с тези мотиви е следвало да отхвърли с решение искането, така както е посочено в чл. 256, ал. 3 АПК. В случая по аналогия се явява приложимо и постановеното Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 3/2024 г., с което е прието, че наличието на фактическо действие, което не се основава на административен акт или на закона, е предпоставка за произнасяне по основателността на искането по чл. 250 АПК. Що се отнася до искане за спиране на настоящото производство във връзка с образуваното т.д. № 4/2024 г. на ВАС, то наличните доказателства по делото не дават възможност за преценка на относимостта към настоящото производство на поставения въпрос дали разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК предоставя възможност за защита срещу бездействието на компетентния орган по задължението му, произтичащо от чл. 195, ал. 2 АПК, да уреди служебно правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем с влязло в сила решение. С оглед изложеното, настоящият касационен състав преценява мотивите на първоинстанционния съд за недопустимост на съдебното производство като незаконосъобразни. Доколкото е налице произнасяне по съществото на спора, делото следва да се върне на АС - Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда и произнасяне с решение съобразно мотивите, изложени в настоящото определение. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК, приложима съгласно чл. 236 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение