Решение № 14163 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4674/2017 г.

Решение № 14163 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4674/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е.-Б." ЕАД - гр. Б. срещу решение № 181/13.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1556/2016 г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 461/16.05.2016 г., издаден от инспектор при Община - Карнобат, Дирекция "Местни приходи", потвърден с решение № МДТ-26-00-675/05.07.2016 г. на директора на дирекция "Местни приходи" при Община - Карнобат за определени в тежест на дружеството задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер от 5 568,27 лв. и 883,53 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател макар да е доста обемно и подробно, обжалваното решение не съдържа произнасяне по оплакванията, наведени с жалбата пред първата инстанция. Съдът не бил се произнесъл и по твърденията му за неправилно определяне на оспорения акт с наименование акт за установяване задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, тъй като от въпросното наименование не ставало ясно относно какво задължение е съставен акта. Жалбоподателят твърди, че липсата на формулировка какво е задължението на дружеството, е достатъчно основание да се приеме, че цитираният акт е незаконосъобразен., съставен в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неспазване на установената форма - чл. 146 АПК. Твърди, че по делото не е спорно какви са задълженията, а начина на определяне на техния размер. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения пред първостепенния съд административен акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Местни приходи" при О. К. не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Е. Б." ЕАД - гр. Б. срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 461/16.05.2016 г., издаден от инспектор при Община - Карнобат, Дирекция "Местни приходи", потвърден с решение № МДТ-26-00-675/5.07.2016 г. на директора на дирекция "Местни приходи" при Община - Карнобат за определени в тежест на дружеството задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган съобразно чл. 4, ал. 1 и 3 ЗМДТ, в рамките на предоставените му правомощия, като доказателство в тази насока е заповед № РД-771/30.12.2015 г. За неоснователно съдът е приел възражението на жалбоподателя относно липсата на мотиви в оспорения акт, като е приел, че в решението на решаващия орган детайлно е изследвана фактическата и правна обстановка, изложени са съображения относно спазването на процедурата по връчването на издадения административен акт, както и мотивирано е разяснил вида, размера и периода на дължимите местни данъци от жалбоподателя. Съдът се е позовал в тази връзка на тълк. решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, с което е прието, че липсата на мотиви в първоначалния акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, когато по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Относно възражението на жалбоподателя, че не може да се направи заключение дали АУЗД № 461/16.05.2016 г. е съставен на дружеството-жалбоподател съдът е изложил мотиви, че жалбоподателят е идентифициран и затова възражението е неоснователно. По съществото на спора съдът е приел в обжалваното решение, че съгласно чл. 10 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, като с оглед чл. 11, ал. 1 ЗМДТ субекти на това задължение са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Относно таксата битови отпадъци съдът се е позовал на чл. 62 ЗМДТ, в който е предвидено, че тази такса се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съдът е посочил също, че на основание чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ задължението за заплащане на таксата битови отпадъци е за собственика на недвижимия имот. Обсъдено е в обжалваното решение, че дружеството е подало декларация по чл. 17 ЗМДТ на 4.09.2008 г. за земя и сгради в гр. К. с посочено предназначение "за стопанска дейност", както и втора декларация от 25.11.2008 г., в която са декларирани недвижими имоти - административна сграда, склад ГСМ, водопровод външен, а на 21.06.2010 г. е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ за отписване на декларирания външен водопровод. Съдът е посочил, че с придобиването на имотите е възникнало задължението за данък върху тях, което е установено с декларирането им пред общинските власти. Обсъдено е в решението, че задължението за данък върху недвижимите имоти се заплаща на две равни вноски, но в процесния случай това задължение не било изпълнение. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че към датата на издаване на АУЗД неизплатените суми са в размер на 1 658,64 лв. - неплатени вноски за данък недвижими имоти за 2014 г. и 2015 г. и лихва от 204,84 лв., както и че вещото лице е извършило изчисленията различно от тези на О. К.. За възникване на задължението за такса битови отпадъци отново въз основа на заключението на вещото лице са определени и размерите на тази такса за 2013 г. за трите вида услуги., както и че таксите за 2014 г. и 2015 г. не са се променяли. Посочено е че размерите на лихвите, установени от вещото лице се различават незначително - 0,34 лв. и 1,68 лв. в повече, което се дължи на използването на различен софтуер за изчисляването на лихви. Обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е извършил проверка за компетентността на издателя на оспорения пред него индивидуален административен, акт предвид законодателната уредба към момента на издаването му и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 и 5 ЗМДТ, определящи компетентността на служителите на общинската администрация за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. Актът е издаден и в съответствие с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, който сочи редът по ДОПК. Касае се за акт за издаване на задължение по декларация по смисъла на чл. 107 ДОПК, поради което оплакването в касационната жалба относно характера и наименованието на акта не намира опора в закона и затова е неоснователно. Законовата уредба за установяване и събиране на местните данъци и такси, уредена в ЗМДТ препраща към органите и реда за това в ДОПК и затова неговите разпоредби са приложими, а определените с нарочна заповед на кмета на съответната община служители от общинската администрация, които да установяват местните данъци и такси са приравнени на органи по приходите по смисъла на ДОПК. Установената компетентност на органите по установяване на местните такси чл. 107, ал. 4 ДОПК регламентира, че актът за установяване на задължения по декларация може да се обжалва пред директора на териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, който в случая е директора на дирекция "Местни приходи" при съответната община и той е решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК. Освен това дружеството е задължено лице по смисъла на чл. 11 във връзка с чл. 64 ЗМДТ и е подало декларации по чл. 17, респ. чл. 14 ЗМДТ за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. с посочените в тях отчетни стойности за притежаваните от него недвижими имоти, които се облагат с местен данък и такса битови отпадъци. Правилно съдът се е позовал на тълк. решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, като е мотивирал с него като неоснователно възражението на дружеството, че в АУЗД липсват мотиви. Правилно решаващият съд е приел, че с разпоредбите на чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 21 ЗМДТ се определят размерът на данъкът върху недвижимите имоти. Относно таксата за битови отпадъци, която се състои от посочените от съда и уредените в чл. 62 ЗМДТ три компонента е установено, че размерът се определя съгласно приетата от Общински съвет К. Н. № 1 за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на О. К.. Размерът на таксата за битови отпадъци за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. е съобразен с приетите план-сметки от Общински съвет Карнобат. Тази такса се изчислява върху по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на имота и в случая няма спор между страните по делото за основата, върху която се изчислява тази такса предвид, че в подадените от дружеството декларации са посочени отчетните стойности на имотите, които фигурират и в оспорения АУЗД. Съдът правилно се е позовал и на съдебно-счетоводната експертиза, която е потвърдила посочените размери, както на данъка за недвижимите имоти, така и за таксата битови отпадъци за процесните години и не е установена разлика между изчисленията на вещото лице и определените с акта на административния орган стойности на задълженията. Единствената разлика е в размера на лихвите, като вещото лице е пояснило в съдебно заседание на 08.02.2017 г., че е използвало он-лайн калкулатора на НАП, а О. К. си има собствен софтуер за изчисляване на данъците и таксите, като тази разлика е минимална - 0,34 лв. и 1,68 лв. в повече, но като се има предвид забраната в чл. 160, ал. 5 ДОПК тези размери не следва да се коригират. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени от касационния жалбоподател, тъй като е постановено при спазване на изискванията на приложимия материален закон и на съдопроизводствените правила. Съдът е съобразил, както доказателствата по делото, така и съответните материалноправни разпоредби за определяне на данъка върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци, както и е отговорил на всички възражения на жалбоподателя и затова решението му като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение