Определение № 60176 от 19.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4338/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 262504/28.06.2021 г., подадена от С. П. Г., чрез адвокат З. Д., за отмяна на решение № 109 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 337/2020 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е отменено решение № 514 от 29.07.2019 г. по в. гр. д. № 1174/2018 г. на Старозагорския окръжен съд в обжалваната част, с която е признато за установено по предявените от С. П. Г. срещу Р. Г. Ч., В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч. искове, че ищецът е собственик на 1/8 ид. ч. от следния недвижим имот: едностаен апартамент, в секция „А“, етаж първи над магазините в жилищен блок № 101 на [улица], с площ от 73.48 кв. м, находящ се в [населено място], заедно с таванско и избено помещения и припадащите се идеални части от общите части на сградата и дворното място, на основание придобивна давност, като вместо това е постановено решение за отхвърляне на предявените от С. П. Г. срещу Р. Г. Ч., В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на посочените ответници правото на собственост на С. П. Г. върху 1/8 ид. ч. от описания по-горе недвижим имот, на основание придобивна давност. В постановеното от него решение ВКС е обсъдил събраните по делото доказателства, като включително е посочил, че се установява от заповед № 1/24.01.2011 г. на главния архитект на община Чирпан, че е допълнено издадено разрешение за строеж от 30.11.2010 г. „за укрепване на съществуваща тераса на апартамента“, като към титуляра С. Г. са вписани за възложители Г. и И. Чакалови. Визирал е, че във въззивното производство е прието като доказателство писмо от 22.02.2019 г. на Община Чирпан, според което заповедта е издадена въз основа на молба, подадена от З. Д., към която е било приложено удостоверение за наследници на В. Ч.. Посочил е, че е било открито производство по оспорване съдържанието на писмо изх. № 93-00284/22.02.2019 г. на Община Чирпан и автентичността на молба вх. № 93.00-238/20.01.2011 г. на З. Д., като оспорването е останало недоказано, поради което документите не следва да бъдат изключвани като доказателства. ВКС е приел в решението си, че въз основа на писмените и гласните доказателства не може да се направи заключение за осъществяване на въведеното от ищеца С. Г. придобивно основание. Изложил е, че действията, с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, но във всеки отделен случай обстоятелствата, установяващи завладяването на чуждите идеални части, следва да бъдат доказани конкретно. Заключил е, че по делото не се установява извършването на действия от ищеца, чрез които да е демонстрирано завладяването на правата на ответниците - наследници на И. Ч.; обстоятелствата, свързани с преимущественото обитаване на апартамента, в който са живели родителите му и понастоящем живее неговата майка, поддържането на същия и извършването на ремонти, не могат да доведат до извод за извършване на такива действия. Молителят се позовава на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди, че касационната инстанция в решението си № 109 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 337/2020 г., за да обоснове извода си за неоснователност на предявения иск за собственост, се е позовала на заповед № 1/24.01.2011 г. на гл. архитект на Община Чирпан, като същевременно е съобразила, че оспорването на тази заповед е останало недоказано. Сочи, че е подал жалба до прокуратурата на [населено място] срещу посочената заповед, като след проведеното разследване е установено, че единственото действие, при което има данни за престъпление, е самото съставяне на заповед № 1/24.01.2011 г., но поради изтекла абсолютна давност наказателно дело не може да бъде възбудено. С. Г. счита, че по този начин е установено, че документът е с невярно съдържание, като по този начин е осъществена хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като делото е било решено в негова вреда именно поради тази заповед. Към молбата са приложени прокурорски постановления. От Р. Г. Ч., В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч. е постъпил отговор, в който са изложени основания за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да остави без разглеждане молбата за отмяна, с която е сезиран. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, като следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В случая молителят се позовава на наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. първо ГПК. За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. първо ГПК, е нужно неистинността на документа да бъде установена по надлежния ред. Този ред е влязла в сила присъда (респ. споразумение по наказателното дело) или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, уредени в НПК. В случая в молбата за отмяна не се твърди да е налице присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в посочения по-горе смисъл. Молителят се позовава на представените от него постановления на Районна прокуратура гр. Стара Загора, Териториално поделение гр. Чирпан (от 10.03.2021 г.), Окръжна прокуратура гр. Стара Загора (от 30.03.2021 г.) и Апелативна прокуратура гр. Пловдив (от 8.06.2021 г.), с които е отказано да бъде образувано досъдебно производство по постъпилата от С. П. Г. жалба, съдържаща оплакване, че заповед № 1/24.01.2011 г. на гл. архитект на община Чирпан представлява документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ. Тези постановления, независимо от изложените в тях мотиви, не попадат в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не са включени в понятието „надлежен съдебен ред“ по смисъла на цитираната разпоредба. Ето защо настоящият съд намира, че от С. Г. не са наведени надлежни твърдения за наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, което обуславя оставянето на подадената молба без разглеждане. Всеки от ответниците има право на 400 лв. разноски за адвокат пред ВКС. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,