Определение № 7803 от 24.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК във връзка с чл. 217, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Д. З. от гр. Велинград, чрез процесуалния й представител срещу определение № 1331 от 05.04.2024 г. по адм. дело № 401/2024 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й срещу допуснатото предварително изпълнение на заповед № 509 от 29.03.2024 г. на кмета на Община Велинград допуснатото по силата на закона. С нея на основание на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 3, във връзка с ал. 5 и ал. 4 от ЗУТ се нарежда да бъде осигурен свободен достъп от 05.04.2024 г. до извършване на дейностите на: собствениците на поземлен имот, част от който е ПИ 10450.502.1816 по КККР и на СОС в сграда с идентификатор 10450.502.1816.1, подборно описани в заповед № 21/08.01.2024 г. на кмета на Община Велинград, а именно ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на строеж: „канализация в участък от ПИ 10450.502.3126 по КККР ([улица]) през ПИ 10450.502.1804 по КККР (стар номер 2751, квартал 167, парцел XXI) до ревизионна шахта в ПИ 10450.502.1816 по КККР (стар номер 2763, квартал 167, парцел V) по плана на гр. Велинград”, находящ се в ПИ с идентификатор 10450.502.1804 с адрес: област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, [улица]по КККР, стар номер 2751, кв. 167, парцел XXI по плана на гр. Велинград, всички ПИ одобрени със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК”, в частта му от северната стена на гараж 10450.502.1804.2 до дъно парцел XXI в рамките на ПИ 10450.502.1804, ведно е изчистване на РШ в дворното място, както и без да се засяга дървесна и храстова растителност, да се почисти зоната в участък: -дължина: до 10 м. от дъно парцел; - широчина: от източна регулационна линия до успоредната П линия, прокарана от среда дъно парцел, с изискване за изпълнение без промяна на трасе, нива, вид използвани материали, технически характеристики, при работа с материали и продукти, съответстващи на изискванията на чл. 169а от ЗУТ, както и изчистване на ревизионна шахта в ПИ 10450.502.1804, с указан срок. С частната жалба жалбоподателката твърди неправилност и необоснованост на оспореното определение. Направено е възражение, че пръвоинстанционният съдебен състав неправилно е приел, че не са налице основанията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Посочено е, че съдът не се е произнесъл по всички възражения в жалбата и че не се е запознал в цялост с административната преписка. Твърди се, че в заповедта не се установява какви ще бъдат вида и обема /количеството/ на предписаните строителни дейности. Има довод, че административният орган не се е основал на действащата към момента нормативна уредба, че именно дейностите по реконструкция, възстановяване, укрепване на подобни строежи следва да се реализират след изготвяне на инвестиционни проекти, разрешение за строеж, становища за здравните органи, следящи спазване на хигиенно – здравните норми. Изложено е твърдение, че назначената комисия на административния орган не е установила наличието на законно построена и въведена в експлоатация канализация, която да обслужва ПИ 10450.502.1816 и построената в него сграда, която да преминава през ПИ 10450.502.1804 и се включва в съществуваща шахта на ул. Мир. В този смисъл е направен довод, че такъв обект не съществува в имота с идентификатор 10450.502.1804, и че не е налице учредена суперфииия и никога не е давано съгласие за това. Ответникът кметът на Община гр. Велинград в предоставения законов срок не изразява становище по основателността на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд - Пазарджик е приел, че оспорената заповед е издадена на основание разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, поради което предварителното й изпълнение е допуснато ех lege, конкретно по силата на разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Съгласно нея подадените пред съда жалби не спират изпълнението на такъв вид административни актове и заповедта подлежи на предварително изпълнение. Направен е извод, че след като предварителното изпълнение е по силата на изрична законова норма, то основанията за спирането му са тези по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, а именно ако изпълнението би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Прието е, че в тежест на жалбоподателката е да посочи и докаже конкретните вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение на административния акт. Подчертано е, че в производството само се твърди вероятността от настъпването на значителни или труднопоправими вреди, без да са индивидуализирани финансовите параметри на евентуална вреда, за да се направи преценка за нейната значителност или непоправимост. Приети за неоснователни са и твърденията за риск за живота и здравето на хората, които обитават засегнатите имоти, както и обитателите на съседните имоти и преминаващи жители и гости на град Велинград. Постановено е, че тези твърдения са несъпоставими със защитения с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение обществен интерес. Посочено е, че са представени доказателства за влошено здравословно състояние на жалбоподателката, които не могат да бъдат обвързани с издаването на конкретната заповед и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Изложен е извод, че съдът намира твърденията за това, че предварителното изпълнение на процесната заповед ще доведе до влошаване на здравословно състояние на жалбоподателката са несъпоставими със защитения с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение обществен интерес. Направено е заключение, че незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, доколкото не са представени доказателства за настъпването на значителни или труднопоправими за жалбоподателя вреди. Поради това е стигнал до извода, че не са налице законовите предпоставки, обуславящи спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на заповедта и е оставил без уважение искането. Оспореното определение е правилно. Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 8 ЗУТ подадените пред съда жалби не спират изпълнението на заповедите по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ за осигуряване на достъп до недвижимите имоти, каквато е оспорената в производство пред първата инстанция. Във втората алинея на същата разпоредба е дадена възможност съдът да спре изпълнението на изчерпателно изброените административни актове, между които и от категорията на оспорения. В случая органът в оспорената пред първоинстанционния съд заповед е наредил осигуряване на принудителен достъп по административен ред, като е разпоредил предварително изпълнение на заповедта в частта й за принудителен достъп. Настоящата инстанция намира, че в конкретния казус няма различно от допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, а това разпореждане на предварително изпълнение на заповедта в частта й за принудителен достъп е волеизявление на административния орган по изпълнението на заповедта, което е допуснато по закон. Правилно в случая са обсъдени основанията, предвидени в чл. 166, ал. 2 АПК във връзка с ал. 4 на същата разпоредба, като обосновано съдът е приел, че такива не са налице. Правилно съдът е приел, че е в тежест на оспорващия да докаже възможността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта. Обосновано съдът е приел, че в конкретния случай се твърди вероятност от настъпване на значителна или труднопоправима вреда, но не са представени доказателства за установяването й по вид и размер, за да се направи преценка за нейната значителност или непоправимост. Включително пред настоящата инстанция са изложени само твърдения за такава вреда, но не са представени доказателства за това, не е посочена нито евентуална вреда, която би настъпила за нея от предварителното изпълнение, нито нейния вид и размер. В жалбата искателката е оправдала непосочването на вида и размера на вредата, като го е обвързала с това, че аминистративния орган не е установил вида и обема на СМР -та, като е посочила, че именно тези данни ще позволят да се уточнят конкретните щети. Тези доводи са неоснователни, нелогични и не отговарят на истината. В заповедта, с която се допуска осигуряване на свободен достъп административният орган подробно е описал конкретните дейности по поправяне и заздравяване, описал е трасето където следва да се извършат и времевия период, през който това ще се случи. Тези дейности са конкретизирани освен в процесната заповед, но и в предходната такава заповед № 21 от 08.01.2024 г. С тези доводи искателката се опитва да прехвърли отговорността за докозателствената тежест, която тя носи върху административния орган и така да оправдае собственото си бездействие. Във връзка с представеното от частната жалбоподателка конструктивно становище за състоянието на сградите в поземления имот, съставено от правоспособен инженер конструктор и направените в него констатации, настоящата инстанция счита, че то не ангажира доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Относно довода, че нарушеното здравословно състояние на жалбоподателката е неглижирано от съдебния състав, след да се посочи, че това не е така. В постановения съдебен акт обстойно и подробно е обсъдено здравословното състояния на З. и то е взето в предвид от решаващия съд. Правилен е изводът на съда, че в случая самата правна норма, въз основа на която е издадена заповедта, а по точно чл. 194, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ предвижда ред и основания за репариране на вредата, която евентуално би могла да настъпи. Още повече, че при евентуална отмяна на заповедта или прогласяване на нищожността й, оспорващата разполага с изрично уредена в ЗОДОВ законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. Неоснователен е и доводът, че административната преписка не е представена в цялост и не са обсъдени всички възражения в жалбата. Видно от съдебния акт, съдът е обсъдил и се е позовал и на друг административен акт от преписката, а по – точно заповед № 21 от 08.01.2024 г. Нито един от доводите на частната жалбоподателка не установява обстоятелства от кръга на изискуемите по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, за евентуалното причиняване на труднопоправима или значителна вреда от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, както и в тази насока не се представят каквито и да било доказателства, като представените пред касационната инстанция не са такива, които да установяват значителна или труднопоправима вреда. Изложените доводи в частната жалба относно това, че назначената комисия на административния орган не е установила наличието на законно построена и въведена в експлоатация канализация, която да обслужва ПИ 10450.502.1816 и построената в него сграда, която да преминава през ПИ 10450.502.1804 и се включва в съществуваща шахта на [улица], и че такъв обект не съществува в имота с идентификатор 10450.502.1804, и че не е налице учредена суперфииия и никога не е давано съгласие за това не са в приложното поле на разпоредбите, относими към предварителното изпълнение и неговото спиране. Те са по съществото на спора и касаят законосъобразността на издадения административен акт, а не предписаното по закон негово предварително изпълнение и правилността на обжалваното определение, която е предмет на настоящия съдебен контрол. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение е постановено в съответствие със закона и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,