Определение № 1388 от 19.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 566/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца Л. Б. срещу определение на състав на ВКС, с което е върната като просрочена подадената от жалбоподателя молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 4 и 5 ГПК на определение № 2191/10.07.2025 г. по т. д. № 192/2025 г. на ВКС, I т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на обжалваното от молителя въззивно решение на Софийски апелативен съд. За да постанови определението си, съставът на ВКС е приел, че сроковете, съобразно изтъкнатите в молбата основания, текат от влизане в сила на атакуваното определение (чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК), съответно от узнаване на същото (чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК), за което молителят е имал възможност от момента на постановяване и публикуване на определението съгласно чл. 64 ЗСВ – и в двата случая 10.07.2025 г., спрямо която начална дата и с оглед тримесечната продължителност на сроковете подадената на 24.10.2025 г. молба е просрочена. Определението е правилно, изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни. На първо място оплакването за нищожност на атакуваното с молбата за отмяна определение по чл. 288 ГПК е неотносимо към въпроса за спазването на сроковете по чл. 305 ГПК, оттук и за правилността на обжалваното определение. Както е посочено и в самата частна жалба, защитата на страната срещу нищожен съдебен акт съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК може да се реализира със самостоятелен иск или чрез възражение в друг исков процес – не и по реда на особеното извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. ГПК. На второ място, неоснователни са и доводите, че в хипотезите по чл. 305, ал. 1, т. 5 вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК срокът тече не от публикуването на съдебния акт съгласно чл. 64 ЗСВ при липсата на установена презумпция за узнаване, а от действителното му узнаване. Производството е образувано по предявен от молителя иск, пред всички инстанции същият е бил представляван от редовно упълномощени адвокати, като се е явявал и лично в съдебни заседания, т. е. знаел е за воденото производство, вкл. пред касационната инстанция, следователно е разполагал с възможността да узнае за атакуваното определение от момента на постановяването му и публикуването му съгласно чл. 64 ЗСВ. С тези мотиви съдът