Определение № 5607 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4581/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. И. М., чрез адв. Велков, срещу Разпореждане № 1493 от 15.04.2026 г. на Административен съд гр. Хасково по адм. дело № 445/2026 г. С разпореждането е отхвърлено искането на К. И. М. от гр.Димитровград за прекратяване на действия по задържането на свидетелството й за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №[номер] в Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Хасково. Частният жалбоподател анализира като неправилен извода на съда, че оспорените действия не попадат в предметния обхват на чл. 250, ал.1 АПК. Оспорва задържането на СУМПС да има правно основание към момента предвид твърдяно продължаващо фактическо действие. Неправилен бил изводът на съда, че при липса на влязло в сила Наказателно постановление, обосновано продължава действието на ПАМ и задържането на СУМПС въз основа на ЗППАМ. Твърди, че именно липсата на влязло в сила НП изключва наличието на правно основание за задържане на СУМПС. В конкретния случай 6-месечният срок по НП, който би бил приложим ако същото е било влязло в сила, бил изтекъл. Броенето на срока от влизане в сила на съдебното решение фактически санкционирало упражняването на правото на жалба. Същото било в пряко противоречие с принципите за търсене на ефективна защита. Прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на друго, с което да се разпореди прекратяване на действия по задържането на свидетелството й за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №[номер] в Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Хасково. По делото не са постъпвали възражения. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 254 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, при следните съображения от правна страна: С обжалваното Разпореждане № 1493 от 15.04.2026 г. на Административен съд гр. Хасково по адм. дело № 445/2026 г. съдът е отхвърлил искането на К. И. М. от гр.Димитровград за прекратяване на действия по задържането на свидетелството й за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер] в Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Хасково. За да постанови този резултат, съдът е приел, че: Към момента на подаване на искането за връщане на СУМПС не е налице соченото от подателката основание за връщане на СУМПС, предвидено в чл.24, ал.1, т.1 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 г., тъй като отнемането на свидетелството й за управление на МПС не е извършено въз основа на влязло в сила наказателно постановление, за да бъде приложена тази хипотеза и с изтичане срока на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ да се върне СУМПС. Наказателно постановление №25-0254-000771 от 07.11.2025 г. не е влязло в сила поради съдебното му обжалване. Съдът е приел, че по отношение СУМПС [номер], отнето на основание чл.20, т.2 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 г., са относими хипотезите, предвидени в чл.24, ал.1, т.3 от Наредбата. Но в случая не се твърди, нито се доказва наложената на К. И. М. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП да е била отменена като незаконосъобразна, или да е било спряно предварителното й изпълнение, няма данни за извършено химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол, нито е изтекъл максималният предвиден за временната мярка 18-месечен срок при нерешен все още въпрос за отговорността. Ето защо, съставът на АС гр. Хасково приема, че макар от датата на изземване на СУМПС – 03.10.2025 г. да са изтекли 6 месеца, към момента на подаване на Искането не са налице установените от закона предпоставки за връщане на СУМПС на подателката, а твърдяното от нея „задържане“ на СУМПС [номер] към този момент се извършва от органите на Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Хасково, въз основа на влязъл в сила административен акт – ЗППАМ №GPAM 1342609 от 03.10.2025 г. и на предвидено в закона основание. Касационният състав на ВАС приема, че АС гр. Хасково правилно е установил фактическата обстановка по спора: На 03.10.2025 г. от мл.автоконтрольор при РУ Димитровград, ОДМВР Хасково е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA №4206960, за извършено от К. И. М. от гр.Димитровград нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда. Въз основа на така съставения АУАН, от Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, е било издадено Наказателно постановление №25-0254-000771 от 07.11.2025 г., с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, на К. И. М. се налагат следните административни наказания: „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца. Наказателното постановление е връчено на 10.11.2025 г. и е било обжалвано от К. И. М. пред Районен съд – Димитровград, където е образувано АНД №383/2025 г., насрочено за съдебно заседание на 29.04.2026 г. На 03.10.2025 г. от мл.автоконтрольор при РУ Димитровград, ОДМВР Хасково, е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM 1342609, с която на К. И. М., за установеното с АУАН серия GA №4206960 нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, се прилага принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В ЗППАМ е посочено, че са отнети документи: СУМПС [номер]. Заповедта е връчена на К. И. М. срещу подпис на 03.10.2025 г. и не се твърди да е била обжалвана в посочения в нея срок. Касационната инстанция приема, че въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил съответстващи на правилното приложение на материалния закон изводи. С разпоредбата на чл. 250 от раздел I, глава ХV от АПК е нормативно регламентирана защита срещу фактически действия на административни органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице (и в двата случая те са носители на властнически правомощия, овластени по силата на закона), които не произтичат от сочените основания. Описаното в искането действие по изземване и задържане на СУМПС е извършено в изпълнение на ЗДвП, въз основа на съставен акт по ЗДвП и издадена ЗППАМ, №GPAM 1342609, с която на К. И. М., за установеното с АУАН серия GA №4206960 нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, се прилага принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, поради което не съставлява неоснователно фактическо действие. При приложение на Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025 г. на ОССК на ВАС по тълкувателно дело № 3/2024 г. следва да се очертаят елементите от фактическия състав на предмета на производството по чл. 250 и сл. АПК: 1) установяване на извършено фактическо действие; 2) това действие да е извършено или от административен орган и/или от длъжностни лица в администрацията; 3) с действието да се засягат права и законни интереси на искателя и 4) фактическото действие да не е в изпълнение нито на административен акт, нито на закона. Отнемането на СУМПС е в правомощията на контролните органи от МВР в хипотезите на чл. 172, ал. 2, ал. 3, ал. 4 ЗДвП, като в случая е основано на разпоредбата на чл. 172, ал. 4 ЗДвП. Съгласно чл. 165, ал. 2 ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат всички документи, свързани с управляваното превозно средство. В конкретния случай в АУАН от 03.10.2025 г. изрично е посочено изземването на СУПС. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, правомощието на контролните органи от МВР да изземват СУМПС е регламентирано в закона - чл. 165, ал. 2, т. 2 и чл. 172, ал. 2, ал. 3, ал. 4 ЗДвП. Действията, изразяващи се във временното отнемане и задържане на СУМПС на К. М. се основават на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на К. И. М., за установеното с АУАН серия GA №4206960 нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, се прилага принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Ето защо правилен е изводът на първоинстанционния съд, че действията по задържането на СУМПС на К. М. не подлежат на преустановяване по реда на чл. 250, ал. 1 АПК. За да се предизвика разпоредената от цитираната правна норма последица - прекратяване на неоснователни действия, то следва да е налице отрицателна предпоставка - липса на административен акт, респективно липса на закон, които да обосновават извършването им, каквато в случая не е налице. ЗППАМ представлява изискуемият, съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 АПК, административен акт, на който се основават действията. Както правилно посочва състава на АС гр. Хасково, заповедта подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП, но няма данни то да е спряно; няма данни същата да е и обжалвана. Действието на ЗАППАМ е до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Правилен е изводът на АС гр. Хасково за неприложимост на чл.24, ал.1, т.1 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 г., тъй като отнемането на свидетелството й за управление на МПС не е извършено въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Предвид изложеното оспореното разпореждане е правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение