Определение № 1102 от 14.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 712/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Б. Х. Б., подадена на 02.03.2026г. против Решение № 97 от 15.12.2025г. на Софийски градски съд по фирмено дело № 8/2025г., с което в Регистъра на политическите партии при СГС по партидата на политическа партия „България Може“, е вписана промяна - заличаване на Б. Х. Б. като член на Изпълнителния съвет на политическата партия. Касаторът поддържа, че е узнал за вписването на 25.02.2026г. при справка по делото по повод на проведена конференция на партията на 21.02.2026г. Възразява, че приетото от Изпълнителния съвет решение за освобождаването му от състава на този орган е незаконосъобразно. Въведени са основания за отмяна на решението и за постановяване на отказ за вписване на исканата промяна. В писмен отговор ПП „България Може“ възразява, че жалбата е подадена извън предвидения от закона преклузивен срок за обжалване. Сочи, че обжалваното съдебно решение е обнародвано на 06.02.2026г. в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, а датата на обнародване е и дата на узнаването на решението от жалбоподателя. Оспорват се твърденията за незаконосъобразност на допуснатото вписване и доводите за противоуставност на взетото от Изпълнителния съвет решение. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искане за вписване на промени по партидата на ПП „България Може“ въз основа на Протокол №26/04.10.2025г. от редовно заседание на Изпълнителния съвет на партията, на което, по доклад на члена на ИС М. И., е взето решение за прекратяване на членството на Б. Б., който с освобождаването му като партиен член, губи качеството си на член на Изпълнителния съвет (ръководен орган на партията, избиран от Националната конференция - чл.34 от Устава). Към заявлението е представен и Протокол № 26 от 04.10.2025г. от редовно заседание на Изпълнителния съвет, свикано от председателя на партията по предварително обявен дневен ред, на което, при констатирано наличие на кворум е разгледан въпросът за търсене на партийна отговорност от Б. за нарушения на Устава – чл.14, ал.5, б. „б“ и „в“, във вр. с чл.13,ал.1, б. „в“ и „г“, състоящи се в системно неизпълнение като член на ИС и член на партията, липса на участие в организационния живот, считано от юни 2025г. и липса на съдействие за повишаване на обществената подкрепа на партията чрез самоволно спиране на социалните й мрежи, чието поддържане е било възложено на Б.. Изпълнителният съвет е взел решение за изключване на Б. като член на политическата партия. Съставът на СГС е мотивирал, че независимо от обстоятелството, че според чл.31,ал.3 от Устава на партията, Националната конференция е компетентният орган, който може да освободи членовете на Изпълнителния съвет, в случая Б. Б. поради изключването му като партиен член, понастоящем не е член на партията, не може да бъде и член на Изпълнителния съвет и следва да бъде вписана исканата промяна по партидата на партията относно заличаването на Б. Б. като член на Изпълнителния съвет на ПП „България Може“. Становището на настоящия състав е, че подадената жалба е недопустима като подадена извън преклузивния срок по чл.18, ал.1 във вр. с чл.17,ал.1,т.8 и чл.17,ал.2 ЗПП. Съгласно чл.19 ЗПП във вр. с чл.17,ал.1,т.8 ЗПП и съдебните решения, постановени по заявления за вписване на промени, подлежат на обнародване в „Държавен вестник”. Датата на обнародване е и датата на узнаване за решението от третите лица, на които не се връчва съобщение от съда и тази дата поставя началото на срока по чл.18 ал.1 ЗПП за тези от тях, които имат правен интерес от обжалване на регистърния акт. В случая подалата касационна жалба страна е трета за регистърното производство по вписаната промяна, на нея съобщение за решението не се изпраща, а меродавна за срока за възражение срещу допуснатото вписване е публикацията в Държавен вестник. В този смисъл е и изразеното от състав на ВКС становище в определението по ч.т.д.№ 2727//2018г. на 1 т.о. на ВКС. В конкретния случай, публикацията по чл.19 ЗПП на Решение № 97 от 15.12.2025г. по фирмено дело 8/2025г. е в брой 15 на Държавен вестник от 06.02.2026, стр.111-112 и от тази дата се счита, че то е станало известно на третите лица – чл.599 ал.1 ГПК във вр. с чл.17,ал.2 ЗПП и това е началото на срока по чл.18,ал.1 ЗПП по отношение на Б. Б.. Към датата на депозиране на жалбата – 02.03.2026 г. преклузивният срок за обжалване е бил е изтекъл, поради което жалбата е недопустима. Просрочието е следвало да бъде констатирано от администриращия съд СГС, който да разпореди връщането й, но няма пречка порокът да бъде констатиран и от настоящата инстанция и ВКС я оставя без разглеждане като недопустима. С тези съображения ВКС, състав на Първо т.о.