Определение № 110 от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 320/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а и чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на Сдружение „Българска федерация по шахмат“, ЕИК 121331360, чрез А. К. като председател на УС, за поправка на очевидна фактическа грешка и/или за изменение на решение № 8640 от 05.09.2025 г., постановено по адм. дело № 320/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Искателят твърди, че претенцията за отмяна на оспорения административен акт е удовлетворена, поради което не дължи разноски. Иска се отмяна на решението в частта му, в която сдружението е осъдено да заплати на Министерството на младежта и спорта разноски за касационното производство в размер на 150 лева, както и отмяна на същото в частта, в която първоинстанционното решение е оставено в сила досежно възложените в тежест на молителя разноски, които е осъден да заплати, както следва: на Министерството на младежта и спорта - в размер на 100 лева (една трета от триста лева), а на Сдружение „Българска федерация по шахмат 2022“ - в размер на 1200 лева.

Ответникът - министърът на младежта и спорта, чрез гл. юрк. Кръстанова като пълномощник, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на искането.

Ответниците - Сдружение „Българска федерация по шахмат 2022“, Сдружение „Българска федерация по шах“ и Сдружение „Българска федерация по шахмат 1928“ не вземат становище.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като съобрази доводите в подадената молба и данните по делото, приема следното:

1. Искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, присъдени за касационното производство в полза на Министерството на младежта и спорта в размер на 150 лева е допустимо като подадено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С решение № 8640 от 05.09.2025 г. по адм. дело № 320/2025 г. на Върховния административен съд е отменено частично решение № 3443 от 20.03.2024 г., постановено по адм. дело № 803/2023 г. по описа на същия съд, тричленен състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени жалбите на Сдружение „Българска федерация по шахмат“, Сдружение „Българска федерация по шах“ и Сдружение "Българска федерация по шахмат 1928" срещу заповед № РД-09-895 от 03.11.2022 г. на министъра на младежта и спорта в частта, в която е отказано издаването на спортен лиценз за спорта „шахмат“ на трите сдружения, както и в частта, в която е издаден безсрочен спортен лиценз № 109 за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт „шахмат“ на „Българска федерация по шахмат 2022“. Жалбоподателите са осъдени да заплатят съответна част от съдебните разноски на ответника по делото Министерство на младежта и спорта, както и на заинтересованата страна „Българска федерация по шахмат 2022“.

Касационното производство е образувано по жалби на същите три сдружения, като с решение № 8640 от 05.09.2025 г. по настоящото дело петчленният състав уважава единствено касационната жалба на Сдружение „Българска федерация по шах“, а касационните жалби на другите двама жалбоподатели, вкл. и на искателя са отхвърлени изцяло като неоснователни. Първоинстанционното решение е отменено като неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на Сдружение „Българска федерация по шах“ срещу заповед № РД-09-895 от 03.11.2022 г. на министъра на младежта и спорта в частта, в която е издаден безсрочен спортен лиценз № 109 за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт „шахмат“ на Сдружение „Българска федерация по шахмат 2022“, в частта, в която е отказано издаването на спортен лиценз по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗФВС за вида спорт „шахмат“ на Сдружение „Българска федерация по шах“, както и в частта, в която сдружението, чиято касационна жалба е уважена, е осъдено да заплати съдебни разноски. Вместо това е постановена отмяна на заповедта на министъра на младежта в посочените части, а преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Решението на тричленния състав в останалата му част е оставено в сила.

Независимо че с отмяната на заповед № РД-09-895 от 03.11.2022 г. в частта, в която е издаден безсрочен спортен лиценз за вида спорт „шахмат“ на Сдружение „Българска федерация по шахмат 2022“, се постига благоприятен за молителя в настоящото производство резултат, той не може да черпи права от тази отмяна, тъй като тя е постановена по жалбата на друг касатор. Касационната жалба на Сдружение „Българска федерация по шахмат“ е отхвърлена изцяло и не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение на петчленния състав в частта за разноските по направеното от искателя искане. Разноските между страните са разпределени правилно с оглед изхода на касационното производство.

По тези съображения искането за изменение на съдебното решение в частта на присъдените за касационната инстанция в полза на Министерството на младежта и спорта разноски в размер на 150 лева е неоснователно.

2. Искането за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в незаконосъобразния според искателя извод на съда относно правилността на решението на тричленния състав в отхвърлителните му части и по-конкретно по отношение оспорването, подадено от него срещу заповед № РД-09-895 от 03.11.2022 г. на министъра на младежта и спорта, вкл. и оставяне в сила на съдебния акт в тези части, както и относно възложените в негова тежест разноски, е допустимо като направено от страна по делото.

Разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК, съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Поправката на очевидна фактическа грешка е възможна тогава, когато е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, т.е. когато има разминаване между мотивите и диспозитива на съдебния акт. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.

Искането за поправка на очевидна фактическа грешка в случая по-скоро представлява несъгласие с правните изводи на петчленния състав в постановеното от него решение, в резултат на които оставя в сила съдебния акт на първоинстанционния съд в останалата му част, т. е. и в частта на присъдените в полза на ответника и заинтересованата страна разноски, което не може да бъде преодоляно в производство по чл. 175 АПК. С искането се цели пререшаване на спора в тази част, посочена от искателя, което е недопустимо. Въпросът с дължимостта на разноските като последица от изхода на спора е разрешен от касационната инстанция с постановяването на крайния съдебен акт, който съдържа изричен диспозитив за оставяне на решението на тричленния състав в останалата му част в сила. Спорът може да бъде пререшаван единствено по реда на инстанционния контрол, който в случая е изчерпан. Правните изводи на съда и съответствието им с материалния и процесуалния закон не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 175 АПК и волята на съдебния състав не може да бъде коригирана по този ред.

Предвид изложеното искането за отмяна на решение № 8640 от 05.09.2025 г. в частта, в която първоинстанционното решение е оставено в сила относно възложените в тежест на молителя разноски, които е осъден да заплати, както следва: на Министерството на младежта и спорта - в размер на 100 лева, а на Сдружение „Българска федерация по шахмат 2022“ - в размер на 1200 лева, като неоснователно следва да се отхвърли.

По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,