Решение № 6647 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14876/2010 г.

Решение № 6647 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14876/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Мюмюн Реджеб Мюмюн от град Хасково против решение № 1188/10.08.2010 г. по адм. д. № 1287/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 260900146/21.05.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - град Хасково, в потвърдената с Решение № 431/01.07.2009 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", град Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, част за определен данък за ревизиран данъчен период 01.01.-31.12.2002 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 5119, 79 лв. и лихви - 4705, 64 лв., при данъчна основа определена при условията на чл. 122 ДОПК в размер на 19 897, 23 лв., представляваща левовата равностойност на 9980 щатски долара. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - ДД"ОУИ"-Пловдив не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу оспорения РА първоинстанционният съд се е позовал на доказателствената сила на констатациите на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, и поради това, че същите не са опровергани от жалбоподателя в хода на оспорването, е приел актът за законосъобразен. Решението е правилно. Предмет на оспорване е само една част от РА - за определените данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г., след частична отмяна на РА с решението на директора на Дирекция "ОУИ"-Пловдив, а именно: в размер на на 5119, 79 лв. и лихви - 4705, 64 лв., при данъчна основа определена при условията на чл. 122 ДОПК в размер на 19 897, 23 лв., представляваща левовата равностойност на 9980 щатски долара. Данъчната основа е формирана по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК - данни за укрит/недеклариран доход. Основание за това е констатацията на ревизията, че през 2002 г. е по открита банкова сметка на лицето е постъпила сумата 9980 щатски долара, за произхода на които са взети обясненията на ревизираното лице. Твърденията са, че сумата е преведена от трето лице и е предназначена за трето лице и неправилно е третирана като приход на лицето, тъй като не била предназначена за него. В тази връзка са ангажирани доказателства в хода на оспорването - свидетелски показания на св. Вълчанов и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. В хода на оспорването на РА по административен и съдебен ред не са опровергани констатациите на ревизията, които се ползват с доказателствена сила, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Във връзка с възраженията на ДЗЛ, че сумата не следва да му се отчита като приход за 2002 г. е разпитан свидетеля Димитър Райков Вълчанов, управител на фирмата, в която Мюмюн Мюмюн работи от 14-15 години. Същият дава показания, че през 1998 г. се е наложило лечение в чужбина - Германия, където живее и работи братът на Мюмюн и последния е заплатил лечението на Вълчанов в размер около 10 000 щатски долара, които след това са му възстановени от Вълчанов, чрез открита банкова сметка на ДЗЛ, на която сумата е предена и съответно, е извършен изходящ превод по банкова сметка в чужбина. По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че в "Прокредит Банк България"АД, клон Хасково, на 12.09.2002 г. е открита банкова сметка на Мюмюн Мюмюн, в която на 13.09.2002 г. е постъпила сумата 9980 щатски долара и на 16.09.2002 г. е извършен изходящ превод в размер на 9950 щатски долара, като адресата на превода е банкова сметка в чужбина. Поради банкова тайна, вещото лице не е установило от кого е приведена сумата и на кого е извършен изходящия превод. Доказателства за установяване на тези факти, по делото не са представени. Свидетелските показания на св. Вълчанов правилно не са ценени от съда като достатъчни за да докажат твърденията на жалбоподателя, че сумата не е постъпвала в неговия патримониум, а е била предназначена за трето лице. Правилно съдът е приел, при липса на други доказателства за установяване титуляра на входящия и изходящ превод на сумата, че свидетелските показания сами по себе си, не могат да бъдат основание за категоричен извод, че сумата е била предназначена за трето лице. Макар и показанията на свидетеля да се припокриват с обясненията дадени от ДЗЛ в хода на ревизията, при липса на каквито и да е писмени доказателства, в подкрепа на тези твърдения, същите правилно са приети от съда за недоказани. При така установените данни по делото, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 2002 г. е законосъобразно определена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като в хода на ревизията са установени данни за укрити приходи или доходи, и при необорените в хода на ревизията констатации в него, РА е законосъобразен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,