Определение № 10343 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3628/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 228 във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с § 40 от ПЗР към ЗИД на АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.). Образувано е по искане на Директор на Териториална Дирекция /ТД/ “Митница Варна“ при Агенция „Митници“, подадено чрез процесуалния му представител юрк. Кръстева, за изменение на Решение № 8057/15.07.2026 г., постановено по адм. дело № 3628/2026 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, в частта за разноските. Изложени са съображения, които обобщени се свеждат до следното: 1. Адвокатското възнаграждение, заплатено за първата и касационната инстанция, не съответства на фактическата и правна сложност на казуса, на осъществения обем процесуално представителство и е несъразмерен спрямо конкретния материален интерес; 2. Размерът на разноските при това положение и при своевременно сторено възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде редуциран до минимума по чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; 3. Твърди присъждането на суми, които не съставляват разноски по делото, както и неяснота при изчисляването им. Позовава се на разбирането, изразено в Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС. По подробно развити аргументи в тази насока, настоява за изменение на решението в частта за разноските, като се намалят същите до посочения техен минимум. Ответникът по искането – “Глобъл Линкс“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Горанов, в депозиран в срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 228 във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с § 40 от ПЗР към ЗИД на АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.), отговор, го оспорва и настоява за оставянето му без уважение. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите в подаденото искане за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим във връзка с чл. 228 във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с § 40 от ПЗР към ЗИД на АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г. Разгледано по същество е неоснователно. С Решение № 8057 от 15.07.2026 г., постановено по адм. дело № 3628/2026 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, е отменено Решение № 5648/11.02.2026 г., постановено по адм. дело № 4337/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, и вместо това е постановена отмяна на Решение № 32-804784/04.04.2024 г. на Директор на Териториална Дирекция „Митница Варна“ при Агенция „Митници“, оставено е без уважение, подаденото от Директора на Териториална Дирекция „Митница Варна“ при Агенция „Митници“ искане за допълване на Решение № 5648/11.02.2026 г., постановено по адм. дело № 4337/2024 г. по описа на Административен съд – София-град в частта му за разноските, и в полза на „Глобъл Линкс“ ЕООД са присъдени съдебни разноски в размер общо на 2 944,74 евро. Изложените аргументи в искането по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. § 40 от ПЗР към ЗИД на АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.), против така определения размер на разноските са неоснователни. За избягване на повторения в това изложение следва да се посочи, че нормата на чл. 78 от ГПК е в приложимата й редакция след изм. с ДВ бр. 17/2026 г., която е в сила към датата на приключване на устните състезания, но относимите разпоредби на АПК са тези в сила до изм. и доп. със ЗИД на АПК, обн. в ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г., съобразно правилото на § 40 от ПЗР към същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, подателят на жалбата има право да получи от бюджета на органа, направените по делото разноски, които включват заплатените разноски за производството (които не се изчерпват единствено и само с внесени държавни такси и депозити за вещи лица, а включват всички деловодни разноски, вкл. и разходи във връзка с изготвяне заключенията, които са поети от страната) и възнаграждение за един адвокат. Това правило е приложимо за всяка една от съдебните инстанции, доколкото отговорността за разноските е част от разрешаването на правния спор. Безспорно искането за присъждане на разноски и представянето на съответните доказателства, следва да бъдат направени до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В конкретиката на казуса тези условия са били изпълнени - с решението на касационната инстанция е отменено решението на първата съдебна инстанция, с което е отхвърлена жалбата на юридическото лице, като въпросът е разрешен по същество с отмяна на обжалвания административен акт; искането за присъждане на сторените разноски, представляващи внесени държавни такси, възнаграждение за един адвокат, осъществяващ правна защита и съдействие и пред двете инстанции, внесени депозити за вещи лица и заплатени суми за изследвания, необходими за изготвяне на приетите пред първата съдебна инстанция експертни заключения, е направено своевременно както пред състава на АССГ, така и пред касационната инстанция. Представени са и съответни Списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им (л. 3, 387-388, 507-508, 648-656 и 670 от досието на адм. дело № 4337/2024 г. по описа на АССГ и л. 11, 40-43 от настоящото дело). Общият сбор на така сторените деловодни разноски, при прилагане и разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България, е сумата, посочена в диспозитива на решението, чието изменение в частта му за разноските е поискано. Допуснатата техническа грешка в мотивите на общия размер на разноските, понесени пред касационната инстанция – 590,40 евро, вместо 509,40 евро, не се е отразила по никакъв начин на изчисления краен размер. Що се касае до възражението за прекомерност, настоящата инстанция изрично го е разгледала в мотивите на Решение № 8057/15.07.2026 г., постановено по адм. дело № 3628/2026 г. по описа на ВАС, и го е отхвърлила като неоснователно. Начина на излагане на мотивите в съдебния акт е функция на напълно немотивираното и бланкетно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК на процесуалния представител на Директора на ТД „Митница Варна“. Всъщност изчислен по правилото на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (за което се настоява в искането) размерът на адвокатския хонорар възлиза на 753,81 лева (385,42 евро) без ДДС. Или уговореният и изплатен адвокатски хонорар от 800 лева, без ДДС, съответно 960 лева с ДДС, респ. 409 евро, без ДДС, и 490,80 евро с ДДС, при съобразяване и правилото на § 2а, предл. второ от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не обосновава извод за неговата прекомерност. Отделно от това този размер напълно съответства на фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство. Следва да се посочи, че нито разрешението, дадено с Решението от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, нито това, дадено с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, задължават по императивен начин националния съд да не прилага разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./, нито да присъжда във всеки един случай адвокатско възнаграждение под посочените минимуми. Всъщност при разрешаване въпроса за дължимите разноски, в аспекта прилагане правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, задължението на съда е да стори всякога собствена преценка за адекватност на адвокатско възнаграждение с оглед критериите, изброени в чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата - фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Именно в този смисъл са и принципните разбирания, изразени в Решение от 28 юли 2016 година по дело C-57/2015 на СЕС, на което се позовава Директора на ТД“Митница Варна“. Именно в аспекта на така даденото тълкуване, касационната инстанция намира за неоснователни аргументите в частната жалба. Настоящият съдебен състав не споделя аргумента на Директора на ТД“Митница Варна", че делото не се характеризира с висока фактическа и правна сложност. Елементарният прочит на материалите по делото – събраните писмени доказателства, изготвените две експертни заключения, анализи и становища от експерти в съответната област, фактът, че самите вещи лица не са могли да постигнат единно експертно становище, разкрива фактическата сложността на казуса. Съответна на нея е и правната сложност на казуса, в който именно смисъл и процесуалният представител на оспорващия е положил усилия в издирването на приложимото национално и общностно законодателство и относимата към прилагането му съдебна практика на съставите на ВАС и на СЕС. В обобщение именно предвид размера на материалния интерес на спора, фактическата и правна сложност на казуса и обема на осъществената правна работа от процесуалния представители на „Глобъл Линкс“ ЕООД настоящата съдебна инстанция е отхвърлила възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК. По изложените съображения искането на Директора на ТД „Митница Варна“ за изменение на Решение № 8057/15.07.2026 г., постановено по адм. дело № 3628/2026 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с § 40 от ПЗР на ИЗД на АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.), Върховният административен съд, състав на осмо отделение,