Определение № 864 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11791/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на Бизнесленд ООД с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Ответникът директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София не изразява становище по искането. Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 АПК и е допустимо, а разгледано по същество е основателно. С решение № 6192 от 09.06.2023 г. постановено по адм. д. № 11791/2022 г., чието изменение се иска, Върховният административен съд е обезсилил решение № 5530 от 28.09.2022 г., постановено по адм.д. № 3489 по описа на Административен съд София град за 2022 г. в частта,, с която е отменен ревизионен акт № Р-22221121001408-091-001/18.11.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, а именно в частта относно отказано ДДС за възстановяване в размер на 15 314 лв. за данъчни периоди от м.11.2018 г. до м.12.2020 г., прекратил е производството по делото в тази част, оставил е без разглеждане жалбата на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 5530 от 28.09.2022 г., постановено по адм.д. № 3489/2022 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която е отменен ревизионния акт по отношение на установените лихви за забава в размер на 645, 05 лв., прекратил е производството по адм.д. № 11791/2022 г. по описа на Върховния административен съд в тази част. С решението търговското дружество е осъдено да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 3800, 63 лв. Искането за изменение на решението в частта му на разноските е основателно. С решението, чиято измененrе в частта на разноските се иска, Върховният административен съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд, с което е отменен ревизионния акт относно отказано ДДС за възстановяване в размер на 15 314 лв. В мотивите си съдът е посочил, че с ревизионния акт на дружеството не е било отказано правото на възстановяване на ДДС, а единствено са начислени лихви в посочения размер. Съдът е направил извода, че като се е произнесъл по ревизионния акт, с който не е било отказано възстановяване на ДДС в посочения размер, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено в тази негова част. С решението е оставена без разглеждане жалбата на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отменен ревизионния акт, а именно по отношение на начислените лихви в размер на 645, 05 лв. При тези обстоятелства, съответства на същите изводът направен в искането за изменение на съдебното решение, че материалният интерес от обжалване на ревизионния акт е в размера на установените с него задължения за лихви, а именно в размер на 645, 05 лв. При така установените обстоятелства, с оглед на изхода на спора, на Националната агенция за приходите не се следват разноски за двете съдебни инстанции. Разноски за двете съдебни инстанции се следват на търговското дружество по представен списък на разноските в размер на 2208 лв. Възражение за прекомерност по отношение на така претендираните разноски не е било направено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София. С оглед на изложеното и на основание чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК следва да се измени постановеното по делото решение като се осъди Националната агенция за приходите да заплати на Бизнесленд ЕООД направените разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2208 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение,