Определение № 86 от 24.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 866/2011 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от С. С. Р. чрез пълномощника й П. В. Р. за изменение на постановеното от ВКС по настоящето дело определение в частта му за разноските. В писмен отговор в срока по чл.248,ал.2 ГПК ответникът по молбата Б. С. Т. изразява становище,че искането е недопустимо, тъй като молбата е постъпила след изтичането на срока по чл.248,ал.1 ГПК.Претендира заплащане на направените разноски. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С определение №1005/07.11.2011г.,постановено по настоящето дело, не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение на Окръжен съд-Монтана от 05.01.2011г. по гр.д.№147/2010г. като С. С. Р. е осъдена да заплати на Б. С. Т. сумата 1200лв.,представляваща направените по делото разноски. Така постановеният съдебен акт е необжалваем и предвиденият в разпоредбата на чл.248,ал.1 ГПК едномесечен срок за подаване на молба за изменението му досежно присъдените разноски започва да тече от постановяването му, т.е. от 07.11.2011г. Молбата на С. С. Р. за изменение на определението в частта му за разноските е постъпила на 28.12.2011г. след изтичане на установения в ГПК срок,поради което като следва да бъде оставена без разглеждане. На основание чл.78,ал.4 ГПК вр.чл.81 ГПК в полза на Б. С. Т. следва да бъде присъдена сумата 600.00лв., представляваща разноските,направени по повод защитата й по подадената от С. С. Р. молба. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение