Определение № 68 от 18.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 973/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „ЧЕЗ Електро България“ АД /ЧЕЗ Електро/, чрез юк.В. Ж. срещу решение №510 от 27.02.2020г. по в.т.д.№3047/2019г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение №783 от 24.04.2019. по т.д.№3318/2017г. по описа на Софийски градски съд за уважаване на искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сума в размер от 52 918.42 лева /10 756.98 лева за периода м.ноември 2012г.-м.март 2013г. и 42 161.44 лева за периода 01.05.2014г.-м.10.2015г./. С първоинстанционното решение в потвърдената му част е осъден ответника ЧЕЗ Електро да заплати на „Технострой“ ЕАД на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 81 155.52 лева- получена от ответника без основание цена на достъп за периода ноември-декемеври 2012г., януари-март 2013г. и от май 2014г. до октомври 2015г., както и съответна част от разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решението на СГС за уважаване на част от претенциите – за сумата 10 756.98 лева- такса пренос през разпределителната мрежа НН, платена по фактури №№117635696 от 31.10.2012г. и[ЕИК] от 30.11.2012г., както и за сумата 42 161.44 лева- такса пренос НН за периода 01.05.2014г.-м.10.2015г. /представляваща предявеният размер от 52 803.16 лева, намален със сумата по възражението за прихващане/, е неправилно. Касаторът излага доводи, че решението в частта за уважаване на претенцията за първата сума от 10 756.98 лева е очевидно неправилно поради явната му необоснованост, изразяваща се в грешка при пресмятане на срока на погасителна давност. В останалата част решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Моли да бъде отменено решението на АС- София в обжалваната част и да бъдат отхърлени исковете, като претендира присъждане на съответната част от разноските за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът „Технострой“ ЕАД оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен котрол, като поддържа и аргументи за правилността на обжалвания акт. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият съдебен състав констатира, че предмет на делото са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът „Технострой“ ЕАД твърди, че е заплатил на ответника ЧЕЗ Електро недължими суми, представляващи цена на пренос през разпределителната мрежа на ответника ниско напрежение /НН/ на ел.енергия за обект №[ЕГН], находящ се в [населено място], [улица],[жк], с абонатен № 95611144, както следва: за периода м.октомври-м.декември 2012г.; м.януари-м.март 2013г., м.май-м.декември 2014г.; м.януари-м.октомври 2015г. в общ размер 101 300.92 лева с ДДС. Претендира осъждане на ответника да му плати главница в размер от 101 300.92 лева за исковия период и 41 794.33 лева – лихва за забава за същия период. С първоинстанционното решение е уважен искът на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 91 797.24 лева, представляваща получена без основание цена на достъп за периода м.ноември-м.декемеври 2012г.; м.януари – м.март 2013г. и от м.май 2014 г. до м.октомври 2015 г., като искът на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения до предявения размер от 101 300.92 лева, а искът на основание чл.86, ал.1 ЗЗД изцяло. С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е осъден ответника ЧЕЗ Електро да заплати на „Технострой“ ЕАД на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 81 155.52 лева- получена от ответника без основание цена на достъп за периода ноември-декемеври 2012г., януари-март 2013г. и от май 2014г. до октомври 2015г., както и съответна част от разноските по делото. Решаващият съдебен състав излага подробни мотиви за основателността на исковата претенция за недължимост на начислената от ответното дружество цена на пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение /НН/ на ел.енергия за процесния обект за процесния период. Като е изложил мотиви за недължимост и съответно плащане без основание на цена на пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение /НН/, а е потвърдил осъждането на ответното дружество да плати сумата 81 155.52 лева- получена от ответника без основание цена на достъп до електроснабдителната мрежа, съдът е допуснал очевидна фактическа грешка. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде върнато на въззивния съд за провеждане на производство по реда на чл.247, ал.1 ГПК и отстраняване на противоречието между изложените мотиви и диспозитива на съдебния акт. Воден от горното, Върховният касационен съд