Решение № 13741 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2012 г.

Решение № 13741 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационнa жалбa на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/ - София при ЦУ на НАП, против Решение № 2086/19.04.2012 г. по адм. дело № 4972/2011 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, в която е отменен частично ревизионен акт /РА/ № 2001006013/13.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП София.

В касационната жалба и допълнение към нея касаторът поддържа, че решението е неправилно. Релевираните касационни основания са за материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Излагат се подробно развити съображения в допълнението към касационната жалба. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА. Претендират се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Емил Милетиев Ефтимов от с. Лозен чрез процесуалния си представител адв. Даньовска оспорва жалбата.

Емил Милетиев Ефтимов е подал частна жалба срещу определение № 2279/11.05.2012 г., постановено по адм. дело № 4972/2011 г. на АССГ, с което е оставено без уважение искане за изменение на решението в частта му за постановените разноски. Излага доводи за неправилност на определението. Иска отмяната му и пререшаване на въпроса за разноски чрез присъждането им в него полза в пълния им направен обем.

Ответникът по тази частна жалба - директор дирекция "ОДОП" София - взема становище за неоснователността й.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита частната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № № 2001006013/13.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 810/17.05.2011 г. на директор на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, относно определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г., 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за периоди 2007 г., 2008 г. и 2009 г., в общ размер на 10 893,21 лв., ведно с начислени лихви за забава общ размер на 3670,22 лв.

С решението си АССГ е отменил РА в частта му относно определените данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ за 2005 г. и 2006 г., както и относно тези по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. Отменил е частично РА относно определените данъчни задължения за 2004 г. в размера над 1353,27 лв. главница и над 980,46 лв. лихва и за 2007 г. в размера над 2012,24 лв. главница и над 660,14 лв. лихва. Отхвърлил е жалбата в останалата част на РА относно разликата в установените задължения за 2004 г. и 2007 г., и изцяло е потвърдил РА относно установените задължения за 2008 г.

В частта, в която жалбата срещу РА е отхвърлена решението на АССГ като необжалвано е влязло в сила.

Предмет на касационна проверка е решението на АССГ в частта, в която е отменен РА.

Наведените касационни оплаквания от касатора са две групи, касаещи материалната законосъобразност на изводите и акта на съда.

1. Първата група оплаквания касае законосъобразността на принципните изводи на съда във връзка с начина на формиране и определяне на годишната данъчна основа. За да отмени РА относно установените данъчни задължения за 2005 г., 2006 г. и да измени същия чрез намаляване на установените данъчни задължения за 2004 г. и 2007 г., съдът е счел, че незаконосъобразно приходните органи не са обложили само и самостоятелно установеното в РА превишение на разходи над приходи, а вместо това са образували годишна данъчна основа, представляваща сбор от установения недостиг и доходите от трудови правоотношения за всеки период. Съдът е счел, че щом доходът от трудови правоотношения е обложен с данък върху доходите от работодателя при получаването му, то не следва да се участва при формиране на данъчната основа за облагане на установения недостиг на средства. С оглед пропорционалния метод при определяне на дължимия данък за годините до 2007 г. вкл. /таблици по чл. 35 ЗОДФЛ отм. и чл. 48 ЗДДФЛ в ред до 1.01.2008 г./ и в резултат на намаляване на данъчната основа от съда, определеният от съда данък върху доходите е в по-нисък размер от този, определен от приходните органи. Касаторът не оспорва начина и верността на изчисляването, а принципното решение на съда да формира данъчната основа без да включи в нея доходите от трудови правоотношения. Касационното оплакване е основателно. При систематичното тълкуване на разпоредбите в ЗОДФЛ (отм.), глава пета и разпоредбата на чл. 48, ал., 1 ЗДДФЛ се налага изводът, че годишната данъчна основа за облагане са образува като сбор от всички доходи /от трудови правоотношения, от други източници, на какъвто е приравнен установеният недостиг в РА, издаден по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, доходи от наем, доход от друга стопанска дейност и др./. Върху така формираната данъчна основа се начислява данъка върху доходите в съответните ставки по чл. 35 ЗОДФЛ отм. и чл. 48 ЗДДФЛ. Обстоятелството, че данъкът върху трудовите възнаграждения се явява внесен към момента на издаване на РА, е съобразно от приходните органи, които са приспаднали внесените суми при установяване на задължението за данък по РА. Решението на АССГ се явява незаконосъобразно в частта, в която е отменен РА относно установени данъчни задължения - главница и лихви - изцяло за 2005 г. и 2006 г. и частично - за 2004 г. и 2007 г. Решението следва да се отмени в тази си част като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА досежно данъчни периоди 2004, 2005, 2006 г. и 2007 г.

2. Втората група оплаквания в жалбата касае обосноваността и законосъобразността н а изводите на съда относно приетата незаконосъобразност на РА в частта му, в която за данъчен период 2009 г. е увеличена разходната част на паричния поток на РЛ със сумата 11 960 лв. като 1/2 от 23290 лв. - разходи за довършителни работи за обзавеждане на имот в гр. Св. Влас. Оплакванията не са конкретизирани. При проверка на материалната законосъобразност на изводите на съда не се констатираха пороци на решението. С приетите в хода на ревизията и в хода на съдебното обжалване съдебно-оценителни експертизи не се установява, че за релевантния данъчен период са направени разходи в посочения в РА размер, представляващи разходи за довършителни работи и обзавеждане на имот в гр. Св. Влас. Не са установени каквито и да било данни за извършване на такива СМР или на направени разходи за СМР и обзавеждане. Приходните органи са се позовали единствено на обстоятелството, че при покупката на имота през 2007 г. имотът е описан в груб строеж, а при продажбата на същия на 29.06.2010 г. имотът е в довършен вид. Правилно съдът е отчел от една страна, че по никакъв начин не е установено, че довършването на имота е станало именно през 2009 г., а от друга не е установена и действителната стойност на направените разходи, нито дори че същите са направени от РЛ. Това е така, защото съдебно-оценителните експертизи са дали заключенията си към дата 18.08.2010 г., към който момент имотът вече два месеца е бил собствен на трето за спора лице, не е установена цената на имота при продажбата му през 2010 г. Като е приел, че презумпцията за вярност на РА е оборена по отношение на приетия разход за довършителни работи за 2009 г., съдът е постановил обосновано решение.

По изложените съображения решението на АССГ се явява законосъобразно в частта, в която е отменен РА относно установени данъчни задължения - главница и лихви - изцяло за 2009 г. Решението следва да се остави в сила в същата част.

При този изход на спора решението следва да се измени в частта на постановените разноски. Съразмерно на материалния интерес, съизмерим с отхвърления размер на обжалвания пред съда ревизионен акт, се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение - 721,53 лв. В обжалваното решение е присъдено такова възнаграждение в размер на 594,30 лв., поради което с настоящото решение следва да се присъди допълнително сума в размер на 127,23 лв. На основание чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК юрисконсултското възнаграждение, присъдено в максимален размер, се дължи еднократно за двете съдебни инстанции, поради което не се присъжда такова отделно за касационната инстанция. От друга страна, съразмерно на уважения размер на жалбата срещу РА в полза на лицето Емил Ефтимов се дължат пред първата инстанция разноски в размер само на 28 лв. За разликата до присъдените 167,67 лв. решението на АССГ следва да се отмени. За направени разноски се приемат тези направени за държавна такса и експертизи. Правилно съдът е приел, че не са събрани доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Уговореното възнаграждение е платимо по банков път, за което по делото не са представени доказателства. В този смисъл частната жалба на Ефтимов срещу определението на АССГ от 11.05.2012 г. се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. По същите съображения не се уважа и искането на Ефтимов за присъждане на разноски в касационното производство, тъй като не са представени доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение