Определение № 84 от 01.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 452/2020 г.
ВКСII наказателно отделение01.09.2020 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдията – докладчик при Плевенския районен съд, за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да разгледа НЧХД № 1868/2019 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност, касаеща разглеждането на НЧХД № 1868/2019 г. по описа на Районен съд - Плевен. Въз основа на тъжба на В. П. Д., в Районен съд- Оряхово е било образувано НЧХД № 229/2019 г., срещу В. Н. И. за престъпление от частен характер по чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. С разпореждане № 277/06.08.2019г. административният ръководител на Районен съд – Оряхово е констатирал, че е налице невъзможност местнокомпетентният съд да сформира състав, поради което е прекратил производството по НЧХД № 229/2019г. и е изпратил делото на ВКС за образуване на производство по чл. 43, т. 3 от НПК. С определение № 101 от 10.09.2019г. по ЧНД № 832/2019г. на второ наказателно отделение на ВКС делото е било изпратено за образуване и разглеждане от Районен съд – Плевен. В изпълнение на горепосоченото определение в Районен съд – Плевен е било образувано НЧХД № 1868/2019г. и по делото е било проведено съдебно следствие. С определение № 248/08.06.2020г. съдията-докладчик се е отвел от по-нататъшното му разглеждане на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. С разпореждане № 1881/ 25.06.2020г. по НЧХД № 1868/2019 г., новоопределеният съдия-докладчик е констатирал, че е налице хипотезата на чл. 43, т. 1 от НПК, тъй подсъдимият упражнява адвокатска професия на територията на [населено място], респ. Окръжен съд - Враца, тъжителят, от своя страна, е с постоянен адрес – [населено място] и месторабота в [населено място], а свидетелите по делото са с адрес за призоваване – [населено място], поради което е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че не са налице условията по чл. 43, т. 1 от НПК и искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че не са налице предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност, предвид следните съображения: Съгласно изискването на чл. 43, т. 1 от НПК е необходимо много обвиняеми или свидетели да живеят в района на „другия съд“. Мотивите на разпореждането за прекратяване на производството води до извода, че този друг съд в настоящия случай се явява Районен съд – Оряхово, но вече веднъж с определение № 101 от 10.09.2019г. по ЧНД № 832/2019г. на ВКС, постановено по чл. 43, т.3 от НПК, местната подсъдност е била променена, като разглеждането на делото е пренесено от РС – Оряхово в РС – Плевен. Съобразил е териториалната близост, изискванията за бързина на производството, безпристрастно разглеждане на делото и постигане целите за минимизиране на затрудненията на страните. Следователно, дори да се приеме, че подсъдимият и много свидетели живеят в района на РС – Оряхово, делото не би могло да бъде изпратено за разглеждане и решаване от този съд. Като взе предвид тези данни, ВКС намира, че законовите критерии за промяна на подсъдността в настоящия случай не са изпълнени, поради което искането следва да бъде оставено без уважение, а разглеждането на делото да продължи в същия съд. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Цитирани разпоредби
5- чл. 43, т. 3 НПК
- чл. 146, ал. 1 НК
- чл. 29, ал. 2 НПК
- чл. 43, т. 1 НПК
- чл. 148, ал. 1, т. 3