Определение № 804 от 06.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6960/2013 г.

[фирма], [населено място] е подало частна жалба срещу определение от 21. 05. 2013 г. по ч. гр. д. № 1599/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о.. Ответникът М. М. С. от [населено място] оспорва жалбата. След проверка, този състав на касационния съд установи следното: ВКС, състав на първо гражданско отделение, с определение по гр. д. № 622/2012 г. не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение по гр. д. № 91/2012 г. на Софийския апелативен съд. Срещу определението е подадена частна жалба от [фирма], за разглеждането на която е образувано ч. гр. д. № 1599/2013 г. на ВКС, трето гражданско отделение. С обжалваното определение от 21. 05. 2013 г., съставът на касационния съд е оставил без разглеждане частната жалба като недопустима. Изложени са съображения, че частното обжалване по чл. 274, ал. 1 ГПК има за предмет само определения, преграждащи развитието на делото или изрично посочени в закона, а определението по гр. д. № 622/2012 г. не е от тази категория. Изводите и определението на касационния съд от 21. 05. 2013 г. са правилни. Определението на касационния съд по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване защото няма характер на преграждащо определение по съществото на съдебния спор, предмет на делото. Това определение не е свързано с правораздавателна дейност на касационния съд, а е израз на несъдебната му функция за селективна преценка на въззивните решения, подлежащи на касационно обжалване. Тъй-като в закона не е изрично посочено, че тази специфична категория определения подлежат на частно обжалване, следва, че те са извън приложното поле на чл. 274, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение