Определение № 3417 от 16.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2761/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 21793/16.12.2024 г., подадена от Г. Р. Т. за отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК на постановление за възлагане от 17.11.2022 г., издадено по изп. дело № 20208380409407 на ЧСИ М. Б., влязло в сила на 17.07.2024 г. Като конкретно основание за отмяна се сочи това по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. В молбата се поддържа, че липсва подлежащо на принудително изпълнение право поради обезсилване на изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело. Излагат се подробни съображения за наличие на престъпни обстоятелства във връзка със съставянето на „разписка“, удостоверила връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на ипотечния кредит, което е довело до порочност на заповедното производство, по което е издаден изпълнителният лист. Заедно с молбата е постъпила и молба вх. № 21795/16.12.2024 г. от Т. за допускане на обезпечителна мярка, с която се иска спиране на изпълнителните действия по изп. дело № 20208380409407 на ЧСИ М. Б. и спиране на гр.д. № 4500/2023 г. на Софийски градски съд, I-ви състав, до окончателното приключване на настоящото дело. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК, намира, че молбата е процесуално недопустима. С тълкувателно решение № 6/20.05.2022 г. по тълк. дело № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС след изясняване на същността на постановлението за възлагане като акт, с който приключва публична продан върху недвижими имот при индивидуално съдебно изпълнение, се прие, че постановлението за възлагане не е акт на съда, не се постановява в правораздавателно производство и няма ефектите на съдебно решение, поради което не следва да се включва в предмета на производството по Глава ХХІV ГПК. Разрешението, че влезлите в сила постановления по чл. 496 ал. 1 ГПК за възлагане на недвижими имоти не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, обуславя процесуална недопустимост на подадената молба за отмяна на постановление за възлагане от 17.11.2022 г., издадено по изп. дело № 20208380409407 на ЧСИ М. Б., влязло в сила на 17.07.2024 г., поради което същата следва да се остави без разглеждане. По отношение на искането за допускане на посочената обезпечителна мярка, настоящият състав намира, че е сезиран с молба по реда на чл. 309 ГПК за спиране на изпълнението на акта, чиято отмяна се иска по реда на чл. 303 ГПК. Тази молба е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед извънинстанционния характер на производството за отмяна и предвидената в разпоредбата на чл. 309 ГПК възможност Върховният касационен съд да спре изпълнението на ползващите се с изпълнителна сила решения, чиято отмяна се иска по реда и при условията на чл. 282 ГПК, в това производство не намират приложение правилата на чл. 390 и сл. ГПК за обезпечение на искове. В случая не са налице и предпоставките по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението с оглед недопустимостта на молбата за отмяна. Искането за спиране на производството по гр.д. № 4500/2023 г. на Софийски градски съд, I-ви състав също не подлежи на уважаване. Това производство, което е образувано като въззивно гражданско дело, е приключило с неподлежащо на обжалване решение № 4323 от 17.04.2024г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,