Определение № 640 от 16.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5793/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Б. Б. като процесуален представител на Д. К. И. и С. Д. К., срещу определението на Варненския окръжен съд, № 384 от 10.07.2013г. по гр.д. № 100/2013г., с което е оставена без разглеждане молбата им за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В. съд е приел, че производството по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустимо само когато решението в частта за разноските не подлежи на обжалване или страната не обжалва решението в останалата му част. В случая молителите са подали касационна жалба, в която могат да поискат изменение на решението и в частта за разноските, поради което самостоятелна молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е недопустима. Тези съображения на съда не намират опора в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че частните жалбоподатели са подали касационна жалба срещу въззивното решение, постановено по гр.д. № 100/2013г., не е основание съдът да не разгледа молбата им за изменение на решението в частта за разноските. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се изпрати на въззивния съд за произнасяне по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, след което да се върне на ВКС преди насроченото за 11.02.2014г. произнасяне по касационната жалба. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение