Определение № 20 от 18.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 196/2014 г.

С разпореждане № 173 от 28.01.2014 г., постановено от и.ф. на Председател на Районен съд – гр. Сандански по н.о.х.д. № 993/2013 г., производството е прекратено и изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Искането за промяна подсъдността на делото е ОСНОВАТЕЛНО. Образуваното по внесено срещу С. Г. П. обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК н.о.х.д. № 993/2013 г. на Районен съд – гр. Сандански не може да бъде разгледано от последния при отвод на всички съдии на основание чл. 29, ал. 2 НПК, направен поради обстоятелството, че пострадалото от престъплението лице – С. С. С. е син на служител в Районен съд – Сандански. Невъзможността за сформиране на съдебен състав, който да разгледа посоченото по – горе производство и осигуряването на справедлив и безпристрастен процес изисква промяна подсъдността на делото чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, какъвто е Районен съд – гр.Благоевград. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение