Определение № 9187 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8922/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, както следва: Първата частна жалба е подадена от А. Ц. Д., с [ЕГН], чрез адв. А. Вакареев, срещу Определение № 746 от 13.02.2025 г., постановено по адм. д. № 75 по описа на Административен съд - Благоевград (АС - Благоевград) за 2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане предявената от настоящата частна жалбоподателка жалба срещу чл. 15 и чл. 35, ал. 2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Благоевград, изменени с Наредба за изменение на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Благоевград, приета с Решение № 33 на Общински съвет - Благоевград по Протокол № 4 от 29.12.2023 г. на основание чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 21, ал. 1, т. 23 и чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка с чл. 22 и чл. 47, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалваното определение като постановено при липса на мотиви, в противоречие с процесуалните правила и цитираното от тричленния състав на АС – Благоевград решение на Съда на Европейския съюз (СЕС). Намира за необосновано приетото от съда, че липсват конкретни аргументи за наличие на правен интерес у Д. за оспорване на разпоредбите, предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК. Според изложеното в частната жалба, тя разполага с правен интерес, обоснован от притежаваните идеални части от имот в Благоевград, както и предвид регистрирания й постоянен адрес, доколкото обжалваните разпоредби касаят процента за определяне на данъка за придобиване на недвижими имоти и размера на данъка за тях. Наред с това, съдът не е съобразил представените доказателства за наличие на правен интерес, които са представени в изпълнение на дадените указания в съдебно заседание пред АС – Благоевград на 17.01.2025 г., вкл. относно лицата А. А., К. С., В. П., М. Ш., Т. А.. По така изложените в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на същия състав на АС - Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия. Втората частна жалба е подадена от П. И. Е., с [ЕГН], Фондация «Закрила правата на гражданите 2025», с ЕИК 208126985, Н. А. В. – Басмаджиева, с [ЕГН] и Л. К., с [ЕГН], чрез адвокат Г. Чорбаджийски, срещу Определение № 1579 от 26.03.2025 г., постановено по адм. д. № 75 по описа на АС – Благоевград за 2024 г. в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С обжалваното определение е допълнено Определение № 746 от 13.02.2025 г., постановено по същото дело, като Общински съвет – Благоевград е осъден да заплати на Фондация „Закрила за правата на гражданите 2025“, с ЕИК 208126985, на П. И. Е., с [ЕГН], на Н. А. В. – Басмаджиева, с [ЕГН] и на Л. К., с [ЕГН] сума в размер на по 350,00 (триста и петдесет) лв. за всеки от тях за разноски по делото. Частните жалбоподатели поддържат становище за неправилност на обжалваното определение поради противоречието му със закона и неговата необоснованост. Твърди се, че при определяне размера на възнаграждението съдът не е взел предвид, че претендираният такъв от 1000,00 лв. не е прекомерен – съответства на регламентацията по Наредба № 1/2004 г. и липсва възражение за неговата прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от насрещната страна. Последното, според частните жалбоподатели, е пречка съдът да присъди по-нисък размер на възнаграждението, дори да е констатирал прекомерността му, тъй като правилото по чл. 78, ал. 5 ГПК не се прилага служебно. В частната жалба се изтъква, че съдът е редуцирал със 75 % размера на възнаграждението, въпреки извършените процесуални действия от адвоката и неговия размер, който е съответен на приложимата регламентация, при което е присъдил такова в размер значително под определения минимум. Твърди се също така, че съдът не е разчел правилно разрешенията, дадени в Решение на СЕС по дело С-438/22 г. По изложените в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното определение и изменение на Определение № 1579 от 26.03.2025 г., постановено по адм. д. № 75 по описа на АС – Благоевград за 2024 г., с което е допълнено Определение № 746 от 13.02.2025 г., постановено по същото дело, и присъждане на всеки от частните жалбоподатели на сума в размер на по 1100,00 лв. – за внесената държавна такса и заплатеното адвокатско възнаграждение, както и присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срок. Разгледана по същество, първата частна жалба е основателна. С първото обжалвано определение АС - Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на настоящата частна жалбоподателка срещу оспорените разпоредби. Съобразил, че предвид настъпилата тяхна промяна в хода на висящността на процеса след подаване на жалбата, са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК за оставяне на оспорването без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Мотивирал се, че изменението на разпоредбите е такова въздействие върху тяхното съдържание, което прекратява обективното им съществуване и те престават да съществуват, като на тяхно място започват да действат новите разпоредби, които на свое собствено основание подлежат на самостоятелно оспорване. Приел, че правните последици от изменението се приравняват към отмяна, тъй като разпоредбите са с ново съдържание и вече не са част от действащото право, в частност оспорените разпоредби, а предмет на съдебното производство по чл. 185 и следващите от АПК, може да бъдат само действащи разпоредби към момента на разглеждане на спора. Почерпил аргументи за тезата си и от разпоредбата на чл. 193 АПК. Доколкото за допустимостта на оспорването съдът следи служебно в течение на цялото производство до постановяване на съдебен акт, съдът приел, че с оглед изменението на оспорените разпоредби, настъпило в хода на процеса, оспорването им е недопустимо и не е налице предмет на оспорване - налице е основание по чл. 159, т. 1 АПК за прекратяване на производството по делото. Наред с това, направил извод, че е налице и отпадане на правния интерес от оспорването като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебния контрол. Съобразил Решение от 24.11.2022 г., постановено по дело С-289/2021 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). Аргументирал се, че при всички случаи за жалбоподателя следва да е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорването, като съществуването на правен интерес от продължаване на производството приел, че предполага жалбата или искът да може, чрез резултата си, да даде пряко отражение в правната сфера на жалбоподателя - съответно правен интерес липсва, когато уважаването на жалбата не би могло само по себе си да удовлетвори жалбоподателя и да произведе пряк ефект в неговата правна сфера. В контекста на казуса, съдът изложил съображения, че когато предмет на оспорването е подзаконов нормативен акт, правният интерес от търсената защита се състои в премахване на този акт от действащото право като акт, а когато той е отменен, той е престанал да бъде част от позитивното право и затова за Д. бил отпаднал правният интерес. За извода си съдът се позовал и на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, като изложил съображения, че със съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт не се премахват породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, а от деня, в който съдебният акт влезе в сила и след това, а в националната правна уредба е предвиден и ред за уреждане на правните последици при отмяна на подзаконов нормативен акт. При съобразяване на изложеното съдът взел предвид, че в проведеното по делото открито съдебно заседание в АС – Благоевград била предоставена процесуална възможност Д. да обоснове интереса си от водене на производството. Приел обаче, че конкретни аргументи, обосноваващи наличие на правен интерес от продължаване на производството в контекста на гореизложеното, не били изложени, а процесуалният представител на конституираните страни изразил изрично съгласие с прекратяване на производството предвид отмяната на оспорените разпоредби (последното ирелевантно за спора). В този смисъл съдът приел, че Д. не обосновава правен интерес от продължаване на производството, което съобразно чл. 186, ал. 1 АПК водело до заключение, че с отмяната на подзаконовия административен акт е постигната целта на съдебното производство и е отпаднало правото на оспорване на Д.. Допълнително се мотивирал, че практиката на СЕС, включително Решение от 24.11.2022 г. по дело С - 289/2021 г. касаели несъответствие на национални правни норми с правото на ЕС, а в случая не се твърдяло нарушаване на право на ЕС при издаване на оспорените от него разпоредби на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Благоевград. По тези причини съдът приел, че не е налице предмет на оспорване поради липса на годен за съдебно оспорване акт - оспорените разпоредби на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Благоевград вече не представлява част от действащото право, поради което е налице основание по чл. 159, т. 1 АПК за прекратяване на производството по делото, като за Д. е отпаднал и правният интерес от оспорването. Последното обосновава и наличие на основание по чл. 159, т. 4 АПК, поради което жалбата й била оставена без разглеждане, а производството по делото било прекратено. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Неправилна и необоснована на извършените процесуални действия, и на направените изявления, е преценката на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на предявеното от Д. оспорване. В съдебното заседание, провело се на 17.01.2025 г. в АС – Благоевград процесуалният представител на Д. – адв. Вакареев изрично се е противопоставил на искането на адв. Тошев като процесуален представител на Общинския съвет – Благоевград за прекратяване на производството по делото предвид настъпилото изменение на оспорените разпоредби. В съответствие с дадените в същото съдебно заседание указания от съда за представяне на доказателтва за наличие на правен интерес от оспорване на чл. 15 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Благоевград, изменени с Наредба за изменение на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Благоевград, приета с Решение № 33 на Общински съвет - Благоевград по Протокол № 4 от 29.12.2023 г. за Д., към молба от 24.01.2025 г. адв. Вакареев е представил копие от Нотариален акт № 34/2019 г. на нотариус Я. Т., с вх. № 5641 от 12.12.2019 г. на Службата по вписванията – Благоевград, от който се установява, че Д. е придобила 1/3 идеална част от «жилище, апартамент», находящ се в гр. Благоевград. Други указания от съда за обосноваване и доказване на правния интерес на Д., вкл. за оспорването на чл. 35, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт, както и такива дали тя оспорва същия в отменената му и/или изменената му от 01.01.2025 г. редакция, съдът не е дал – нито с протоколно определение от посоченото съдебно заседание, нито в друг нарочен акт. За да постанови обжалваното определение, съдът не е обсъдил така посоченото доказателство, представено от адв. Вакареев за обосноваване правния интерес на Д., в който смисъл е направил възражение и частният жалбоподател. В контекста на мотивите на съда, които са му дали основание да остави без разглеждане предявената от нея жалба, това не е било нужно – съдът се е позовал на друго основание, за да достигне този правен резултат, а именно изменението на оспорените разпоредби. Съдът обаче е направил крайните си изводи за липса на предмет на оспорване и правен интерес за Д. при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въпреки че в обжалваното определение е обсъдил Решение от 24.11.2022 г. по дело С - 289/2021 г. и се е позовал на разрешенията, дадени в него, съдът не е дал конкретни указания до Д. за обосноваване на правния й интерес включително с оглед настъпилото нормативно изменение на оспорените разпоредби, вкл. да заяви оспорва ли ги в отменената им редакция (ако да - по какви съображения) и/или изменената им редакция, нито изрично, нито в контекста на дадените й в съдебното заседание на 17.01.2025 г. указания - видно от протоколното определение указанията са за обосноваване на правния интерес за оспорване на чл. 15 от подзаконовия нормативен акт в редакцията му от 2023 г., а не в редакцията му съгласно изменението в сила от 01.01.2025 г. Предвид изложеното, обжалваното Определение от 13.02.2025 г. е неправилно и следва да се отмени. Тричленният състава на АС – Благоевград е оставил без разглеждане предявеното от Д. оспорване без да съобрази процесуалното си поведение с разрешенията дадени в цитираното от самия него Решение от 24.11.2022 г. по дело С - 289/2021 г. на СЕС. Съгласно диспозитива на това решение „Принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид.“ При това съдът не е указал на Д. обосноваване на правния си интерес (а не само представяне на доказателства) да оспори изменените разпоредби в редакцията преди изменението им, да заяви оспорва ли ги в редакцията след него, като при положителен отговор да обоснове поотделно за всяка от разпоредбите правен интерес за това, доколкото той подразбиращо не може да е идентичен. По тези причини определението се явява неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и следва да се отмени. След отмяната му, делото следва да се върне на същия тричленен състав на АС – Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия при процедиране съобразно разрешението дадено в цитираното решение на СЕС и дадените в мотивите на настоящото определение указания. В случай, че Д. обоснове и докаже правен интерес от предявеното оспорване поотделно за всяка от оспорените разпоредби и редакции, съдът следва да пристъпи към разглеждане на спора и постановяване на съдебен акт по същество. При разглеждане на делото съдът следва да съобрази и процесуалното правило по чл. 193, ал. 2 АПК, ред. в сила от 05.08.2025 г. С второто обжалвано определение съставът на АС – Благоевград се е произнесъл по искането предявено от адв. Чорбаджиийски за допълване на определението от 13.02.2025 г. в частта за разноските след като го е намерил за частично основателно. За да се произнесе с така обжалваното определение, съдът взел предвид, че с Определение № 746 от 13.02.2025 г., постановено по адм. д. № 75 по описа на АС – Благоевград, е оставена без разглеждане жалбата на Д. поради приетите изменения на оспорените разпоредби, във връзка с което направил извод, че същите не са част от действащото право и производството по делото е прекратено. Направил извод, че доколкото оспореният подзаконов нормативен акт е отменен по реда на ЗНА с приемането на нов подзаконов нормативен акт, крайният резултат е тъждествен на оттеглянето на административния акт. Приел, че нормативният административен акт не може да се оттегли, а само да се отмени, при което разноските на адресата по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта, ерго когато оспореният акт е оттеглен от органа, подателят на жалбата има право на разноски съгласно чл. 143, ал. 2 АПК. Съдът се мотивирал, че решаващото в случая е, че именно органът, с поведението си, е станал причина за образуване на делото и за направените от страните разноски, поради което е налице хипотезата по посочената разпоредба. Съобразил, че разноските са реално понесени от страните и те са направили своевременно искане за присъждането им до съда. Посочил също така, че доколкото производството е прекратено поради отпаднал правен интерес, какъвто е съществувал при образуването му, на конституираните при условията на чл. 189, ал. 2 АПК страни, на основание чл. 143, ал. 2 от АПК, се следват деловодни разноски в размер на платената държавна такса за оспорването, както и на разноските за процесуално представителство. Взел предвид, че молителите са представлявани от процесуален представител по пълномощие - надлежно упълномощен адвокат, който е направил своевременно изрично искане за присъждане на направените по делото разноски, като са представени договори за правна помощ, по всеки един от които е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 1000,00 лв. от всеки един от молителите, който е заплатил и държавна такса в размер на по 100,00 лв. Съдът аргументирал крайния си извод относно размера на разноските, които да бъдат присъдени с това, че съобразява Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. на СЕС, предвид което изразил становище, че регламентираните в Наредба № 1 от 2004 г. размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне на размера на хонорара за правна услуга, но без да са обвързващи за съда – подлежат на преценка предвид вида на спора, и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. За казуса съдът изразил убеждение, че делото е без материален интерес, не се отличава с фактическа и правна сложност и при спазване на принципа за разумност и пропорционалност, дължимото от ответника адвокатско възнаграждение определил в размер на 250,00 лв. за всеки един от молителите, която сума присъдил на молителите, ведно с такава в размер на по 100,00 лв. за внесената от всеки от тях държавна такса. Предвид отмяната на обжалваното Определение № 746 от 13.02.2025 г., не е налице основание за решаване на въпроса относно отговорността за разноските, в който смисъл е постановено обжалваното Определение № 1579 от 26.03.2025 г. По тази причина то следва да се отмени само на това основание. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение