Определение № 941 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4166/2013 г.

Производството е образувано е по частна касационна жалба на Д. В. Б., [населено място] срещу определение № 16440/16.09.13г. по ч.гр.д.№ 11787/13г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба против разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед за парично задължение по ч.гр.д.№ 51315/12г. на Софийския районен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл.419 ГПК, постановено по искане за допускане на незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.419, ал.1 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, разглеждането е двуинстанционно. Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство, какъвто характер няма определението за незабавно изпълнение. По тези съображения подадена частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд