Определение № 10997 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9133/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Н. А., понастоящем в Затвора [населено място], чрез процесуален представител, против Определение № 4998 от 05.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1109/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив/АдмС Пловдив/, с което е оставена без разглеждане като частично недопустима искова молба с правно основание чл. 2в, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, в частта в която е насочена при условията на евентуалност срещу Министерството на правосъдието и Държавата, представлявана от министъра на финансите. В частната жалба се излагат твърдения, че постановения акт е нищожен, недопустим, неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и явна необоснованост. Ответникът Държавата, представлявана на основание чл. 31, ал. 1 от ГПК от министъра на финансите, чрез процесуален представител, изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Счита изводите на административния съд за правилни и законосъобразни. Ответникът Министерство на правосъдието не е предоставил становище по жалбата. Ответникът Административен съд Пазарджик не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил, че по искане на настоящия частен жалбоподател е образувано производство по реда на чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди в общ размер на 30 000 лв., в следствие на нарушаване на правото на Европейския съюз, като е изброил конкретни норми от съюзното право, при извършване на правораздавателната дейност на Административен съд Пазарджик по конкретно посочени дела. Също така ищецът основава иска си на бездействие във връзка с обстоятелството, че белезниците от краката му не били свалени, по време на съдебните заседания. Това накарало Н. А. да се почувства унижен, дискриминиран и поставен в неравностойно положение. Излага твърдения също така, че Административен съд Пазарджик не отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС, въпреки че това било от значение за правилното решаване на делото му. С обжалваното определение № 4998 от 05.06.2024 г. административният съд е оставил без разглеждане исковата молба на Н. А. в частта, с която е насочена срещу ответниците Министерството на правосъдието и Държавата, представлявана от министъра на финансите, като е преценил, че ищецът нито в исковата молба, нито в допълнението към нея излага твърдения, които биха могли да ангажират отговорността на тези двама ответници. Направил е извод, че са изложени единствено и само обстоятелства за вреди, причинени от правораздавателната дейност на Административен съд Пазарджик, поради което е счел, че липсват основания, според които Министерството на правосъдието и Държавата, представлявана от министъра на финансите да могат да бъдат пасивно процесуалноправно легитимирани да бъдат ответници по така предявения иск и оставил без разглеждане исковата молба в тази част. Определението е правилно. Настоящата инстанция споделя решаващия извод на административния съд, че от твърденията изложени в исковата молба и допълнението към нея не може да се извлекат основания за ангажиране на отговорността на ответниците Министерството на правосъдието и Държавата, представлявана от министъра на финансите. Ищецът излага твърдения за извършени нарушения на конкретно посочени норми от правото на Европейския съюз, във връзка с правораздавателната дейност на Административен съд Пазарджик, неотправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по конкретно дело на Н. А. и бездействие, изразяващо се в „не бяха свалени белезниците от краката ми“ по време на съдебни заседания на Административен съд Пазарджик. От съдържанието на частна жалба също не биха могли да се извлекат основания за ангажиране на отговорността на двамата ответници, по отношение на които производството е прекратено като недопустимо. Процесуалният представител на Н. А. изразява становище, че министърът на правосъдието участва със съвещателен глас в състава на Висшия съдебен съвет, освен има правомощия при транспонирането на правото на Европейския съюз във вътрешното законодателство на Република България, които обстоятелства са верни, но неотносими към настоящато производство. Ищецът /настоящ частен жалбоподател/ не твърди, че дадена норма от правото на ЕС не е била транспонирана във вътрешното право и съответно не е приложена от съда при разглеждане на делата му. Освен това съдебната власт е независима от изпълнителната и в тази връзка е неотносимо е обстоятелството, че министърът на правосъдието участва в състава на ВСС, доколкото няма основания да се счита, че това има някакво влияние при разглеждането на делата на ищеца от съда. С оглед обстоятелството, че процесуалните предпоставки за допустимост на исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване, то и процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникването на правото на иск и за които съдът следи служебно. В обобщение, настоящата инстанция прави извод, че правилно административният съд е прекратил производството по отношение на Министерството на правосъдието и Държавата, представлявана от министъра на финансите, доколкото от обстоятелствата, на които се основава исковата молба на Н. А., допълнението към нея, а и от частната жалба срещу Определение № 4998 от 05.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1109/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, не може да се извлече основание за ангажиране отговорността на двамата ответници. Делото продължава с ответник Административен съд Пазарджик, поради което правото на защита на ищеца не е нарушено. При тези данни, обосновано с оглед доказателствата и в съответствие със закона, съдът е стигнал до обоснован правен извод и настоящият състав намира, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховния административен съд, Трето отделение