Определение № 383 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3661/2014 г.

Производството е по чл.278 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. С. срещу определение от 16.08.13г. по ч.гр.д.№632/13г. на ОС Враца, в частта, с която е потвърдено разпореждането от 22.11.12г. по ч.гр.д.№1391/12г. на Козлодуйския районен съд, с което е допуснато незабавно изпълнение на вземането на [фирма] срещу жалбоподателя до размер на сумата 72 584,08лв. и е издаден изпълнителен лист за тази сума, както и в частта, с която е отменено определение №9 от 04.01.13г. на районния съд, с което е допуснато спиране на незабавното изпълнение на издадената заповед по чл.417 ГПК спрямо другия длъжник. При извършена служебна проверка съдът констатира, че частната жалба е процесуално недопустима. Обжалва се определение на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждане на районния съд по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение на заповед по чл.417 ГПК и е отменено определение по чл.420 ГПК за спиране на незабавното изпълнение. Съгласно приетото в т.8 на ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/13г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Следователно частната касационна жалба срещу определението от 16.08.13г. по ч.гр.д.№632/13г. на ОС Враца е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,