Решение № 6612 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7576/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Акад. Иван Ев. Гешов“ № 15, против Решение № 15105 от 03.05.2025 г., постановено по адм. дело № 11613 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Алтернативно оспорва размера на присъденото с първоинстанционното решение обезщетение за имуществена обезвреда. Счита, че, ако такова се дължи на ответника по касация, то следва да бъде в размер от 1000, 00 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – „Фармнет“ ЕАД с ЕИК 202513217 и със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бул. „Република“ № 15, я оспорва по съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Представя доказателства, че същото е рално платено, както и списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), НСЦРЛП е осъден да заплати на „Фармнет“ ЕАД обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 7938.68 лв., претърпени в резултат, на отменено, като незаконосъобразно, Наказателно постановление (НП) № НП-157 от 28.12.2018 г., издадено от Председателя на НСЦРЛП. Наред с това ответникът е осъден да заплати на ищеца 1337.64 лв. разноски по делото. Съдът е приел, че е сезиран от ищцовото дружество „Фармнет“ ЕАД с иск, предявен против НСЦРЛП, за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 7938.68 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производството по обжалване пред Софийски районен съд (СРС) на НП-157 от 28.12.2018 г., издадено от Председателя на НСЦРЛП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 419109.75 лв. за извършено нарушение по Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Съдът е установил от фактическа страна, че в производството по обжалване на НП-157 от 28.12.2018 г., издадено от Председателя на НСЦРЛП, пред СРС – НАХД № 3152/2019 г. по описа на този съд – дружеството е представлявано от упълномощен адвокат Д. Стоянова (пълномощно на л. 23 и 24 от това дело), като в кориците на делото пред въззивния съд липсват доказателства за размера на договорения и платен от „Фармнет“ ЕАД адвокатски хонорар, както и не са претендирани разноски по делото. С Решение № 296666/09.12.2019 г. по НАХД № 3152/2019 г. на СРС НП-157/28.12.2018 г., издадено от Председателя на НСЦРЛП, е отменено, като незаконосъобразно. Това решение е оставено в сила с Решение № 4424/03.08.2020 г. по КАНД № 4111/2020 г. по описа на Административен съд – София-град. По първоинстанционното дело е представен Договор за правна защита и съдействие от 08.02.2019 г. (от л. 17 (гръб) до л. 18), с който ищцовото дружество е упълномощило срещу хонорар от 7938.68 лв. с ДДС Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.“ да му осигури правна помощ във връзка с обжалване на НП-157/28.12.2018 г. на Председателя на НСЦРЛП, като осъществи процесуалното представителство на дружеството пред СРС по образуваното административно-наказатено производство до приключване на същото пред СРС. Представени са също 2 бр. фактури (от л. 18 (гръб) до л. 19) за плащане на договорената сума за адвокатско възнаграждение по банков път – Фактура от 04.04.2019 г. и Фактура от 12.08.2019 г. При така установената фактическа обстановка, административният съд е формирал извод за допустимост и основателност на предявения от „Фармнет“ ЕАД против НСЦРЛП иск за имуществена обезвреда. Съобразил е приетото по Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 2/2016 г. Счел е, че дружеството се е справило с доказателствената тежест да установи всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на ответния административен орган за вреди – отменен по надлежния ред, като незаконосъобразен, властнически акт, заради постановяването на който дружеството е следвало да извърши разходи под формата на заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му по съдебен ред. Като обсъдил приетите по делото доказателства, е приел, че уговореният, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 08.02.2019 г., размер на адвокатския хонорар е действително платен. Подчертал е, че допълнението на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) с новата ал. 3 (обн. в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), предвиждаща възможност за страните в съдебните производства по оспорване на НП, да претендират сторените от тях разноски пред въззивната и касационната инстанция по реда на АПК, е извършено след края на устните състезания по НАХД № 3152/2019 г. на СРС, поради което за ищеца не е съществувал процесуален ред за присъждане на разноските в съдебното производство по ЗАНН, респ. същият не е имал възможност да направи искане за разноските по НАХД. Отхвърлил е възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, направено от ответника по иска. Приел е, че при определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди приложима е нормата на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) в редакцията й от 22.01.2019 г. Като се мотивирал, че платеният размер на адвокатския хонорар по НАХД по описа на СРС е справедлив и адекватен на фактическата и правна сложност на делото, е уважил исковата претенция, така както е претендирана. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му. Административният съд е изяснил в пълнота правния спор, обсъдил е доводите и възраженията на страните, приложил е правилно материалния и процесуалния закон и е извършил обоснована преценка по съществото на спора. Неоснователни са твърденията на касатора, че не е доказано настъпването на вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ, че липсва причинно-следствена връзка между издаденото НП и твърдените имуществени вреди и че разноските, направени в хода на съдебното производство по обжалване на процесното НП, не са пряка и непосредствена последица от този акт. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт (видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ), а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че НП не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от административна дейност – такава по осъществяване на една от формите на юридическа отговорност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. При преценката за правилността на решението на административния съд, предмет на касационен контрол в настоящото производство, следва да бъде съобразена, освен точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2016 г., според което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въз основа на приетото в тълкувателните актове, които са задължителни за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), следва да се приеме, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от едно НП, което е незаконосъобразно постановено. В производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен по надлежния ред властнически акт, резултат от санкционираща административна дейност, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните по делото доказателства се установява също, че дружеството-ищец е направило разходи, които са в пряка причинна връзка с отмененото НП, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено в негова полза пред въззивната инстанция. Връзката между издаденото НП и потърсената от „Фармнет“ ЕАД адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Тъй като в закона (ЗАНН), към момента на приключване на устните състезания по НАХД № 3152/2019 г. по описа на СРС, не е бил предвиден ред за присъждане на направените в това производство разноски, правилен е формираният от първоинстанционния съд извод, че извършените от дружеството разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда за него по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, която не е възстановена, респ. за която касационният жалбоподател и ответник по иска дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ. Не се споделя оплакването в касационната жалба, че присъденият размер на обезщетението за имуществена обезвреда е следвало да бъде определен от първоинстанционния съд, съобразно нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в относимата й редакция. Това не е приложимата за определяне на обезщетението материалноправна разпоредба, защото същата се отнася до административни дела, а не до дела с административнонаказателен характер. Начинът на определяне на размера на адвокатските възнаграждения по наказателни дела от административен характер е предмет на уредба в чл. 18, от ал. 1 до ал. 4 от тази Наредба. Стойността на наложената санкция е един от елементите за определяне на възнаграждението за адвокат по дела по жалби срещу наказателни постановления с процесуално представителство (каквото е НАХД № 3152/2019 г. по описа на СРС), поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на НСЦРЛП, че размерът на наложената по НП-157/28.12.2018 г. на Председателя на НСЦРЛП имуществена санкция е ирелевантен за определяне на размера на адвокатското възнаграждение. Правилно първоинстанционният съд е преценил като неоснователно искането на ответника по иска за редуциране на размера на претендираното обезщетение. Това е така, тъй като уговореното и платено по НАХД № 3152/2019 г. на СРС адвокатско възнаграждение е под минималния размер по чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) в редакцията й от 22.01.2019 г. Поради това и при съобразяване на нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) в относимата й редакция, намаляването на обезщетението под 7938.68 лв. би резултирало в това ищецът да не бъде обезщетен за действително претърпените от него загуби под формата на заплатено възнаграждение за адвокат. Така обезщетението за имуществени вреди по ЗОДОВ не би изпълнило компенсаторната си функция. По изложените съображения, като е преценил за изпълнен сложния фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, решаващият състав на Административен съд – София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на касатора не се дължат разноски. Такива обаче следва да бъдат присъдени в полза на ответника по касация, но не в размера, който е претендиран. Основателно е направеното от касатора възражение за прекомерност на заплатения от ответника по касация за настоящото производство адвокатски хонорар. Касационното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което в полза на „Фармнет“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящия съд в размер на евровата равностойност на 1093.87 лв. или 559.29 евро, какъвто е минимумът за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес, посочен в чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия