Определение № 6866 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6014/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД срещу Определение № 15303/21.04.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 4613/2026 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД за спиране изпълнението на Разпореждане за насочване № 260012/24.03.2026г., издадено от официален ветеринарен лекар - главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ (отдел КХ) при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Хасково. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон. Излага съображения, че тъй като обжалваното разпореждане за насочване е издадено от некомпетентен орган и в нарушение на изискванията на чл. 46, ал. 2 и 3 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ), то това обосновава основание за постановяване на спиране на предварителното изпълнение. Оспорва като незаконосъобразни изводите на съда, че предварителното изпълнение на разпореждането не следва да се спира, тъй като по силата на закона се презумира защита на особено важен обществен интерес – здравето на гражданите, а жалбоподателят не е доказал наличие на противопоставим по значимост интерес, извън обикновени имуществени вреди, който подлежат на обезщетяване. В тази връзка излага съображения, че срокът на годност на част от стоките насочени за унищожаване не е изтекъл, както и че за стоките с изтекъл срок на годност не може автоматично да се приеме, че представляват риск за общественото здраве. Твърди, че липсват и доказателства, че стоките представляват риск за здравето на хората и/или животните. Излага съображения, че след издаване на разпореждането и на обжалваното определение са налице новонастъпили обстоятелства – издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 139-2026/23.04.2026 г. и получени на 28.04.2026 г. от дружеството искания от различни съконтрагенти за връщане на част от стоките, предмет на разпореждането, които са били обект на рекламация. Моли обжалваното определение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се уважи молбата за спиране на изпълнението. Частният жалбоподател се представлява от адв. Даскалова. Ответникът по частната жалба – Официален ветеринарен лекар - главен инспектор в отдел КХ при ОДБХ – Хасково оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Ответникът се представлява от юрк. Черкезова. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение и отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят твърди единствено възможност да настъпят за него имуществени вреди. Посочил е, че те подлежат на обезщетяване в случай, че оспореният акт, след проведен контрол за законосъобразност, бъде отменен. Поради това е приел, че тези имуществени вреди не представляват значим интерес на жалбоподателя, сравним с презумираните от закона при допуснатото отклонение от общото правило за суспензивен ефект на жалбата, установено в чл.166, ал.1 АПК. Определението е правилно по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД срещу Разпореждане за насочване № 260012/24.03.2026г., издадено от официален ветеринарен лекар - главен инспектор в отдел КХ при ОДБХ - Хасково, с което на основание чл. 24, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) и чл. 138, § 2, б. “г“ и буква „ж“ от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол), наричан за краткост „Регламент (EС) 2017/625“ е спряна реализацията и са насочени за унищожаване: млечни продукти – 64,35 т. (64350 кг.); имитиращи продукти – 34,63 т. (34630 кг.), млечни продукти – 50,74 тона (50740 кг), намиращи се в обект камера, хладилна, минусова № 6 към предприятие за преработка на пресни плодове и зеленчуци „Югоплод“ АД, с ветеринарен одобрителен номер 26020005, стопанисвана от оспорващото дружество, по причина изтекъл срок на годност. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ЗУАВ обжалването на актове като процесния не спира изпълнението. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК посочва кога може да се спре предварителното изпълнение на административния акт - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Защитата по чл. 166 АПК изисква наличието на две кумулативни предпоставки: 1. Друг противопоставим интерес – „значителна или трудно поправима вреда“, която ще настъпи за лицето и 2. Настъпването на нови обстоятелства. Тежестта на доказване е върху лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение, защото предвиждайки предварителното изпълнение на административен акт, законът е презумирал наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага предварителното изпълнение. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се докажат от оспорващия. Поради това доводите в частната жалба, че разпореждането е издадено от некомпетентен орган и в нарушение на изискванията на чл. 46, ал. 2 и 3 ЗУАВ са неоснователни и не са свързани с основания за спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на административния акт. Тези съображения касаят законосъобразността на оспорения акт и ще бъдат проверени в хода на образуваното съдебно производство. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд правилно е изхождал от презумирания от законодателя интерес от допускане по силата на закона на предварително изпълнение на акт като процесния и липсата на представени от дружеството доказателства, с които да се обоснове исканото спиране на предварителното изпълнение. Правилно съдът е посочил, че искането за спиране се обосновава само с евентуални имуществени вреди, които не могат да се противопоставят на презумирания от законодателя обществен интерес от предварителното изпълнение. Жалбоподателят (сега частен жалбоподател) не е доказал наличието на друг противопоставим обществен интерес, както и наличието на нови обстоятелства, които да обосновават спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорваното разпореждане. Както правилно е посочил и решаващият съд евентуалните имуществени вреди, които следва да се отбележи, че не са и конкретизирани, не са основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. В заключение твърдяната възможност за настъпване на сериозни и непоправими вреди не е доказана от частния жалбоподател. Неблагоприятните последици, които той счита, че ще настъпят за него произтичат от самия административен акт, а не от неговото предварително изпълнение и не се основават на нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2 АПК. Липсват доказателства, които да оборят законовата презумпция за държавна и обществена необходимост от предварителното изпълнение на оспореното Разпореждане за насочване № 260012/24.03.2026г., издадено от официален ветеринарен лекар - главен инспектор в отдел КХ при ОДБХ - Хасково, което е предвидено от самия закон. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Относно твърденията в частната жалба, че след постановяване на Разпореждане за насочване № 260012/24.03.2026г., издадено от официален ветеринарен лекар - главен инспектор в отдел КХ при ОДБХ - Хасково и на обжалваното определение са налице и новонастъпили обстоятелства следва да се отбележи следното: Във връзка с тези твърдени новонастъпили обстоятелства с молба – становище от 30.04.2026 г. пред първоинстанционния съд е направено ново искане спиране на предварителното изпълнение, по което искане съдът не се е произнесъл. Доколкото се касае за ново искане, обосновано с наличието на доказателства за новонастъпили факти, по това искане произнасяне дължи сезираният първоинстанционен съд, защото произнасянето от настоящата инстанция би предрешило спора по повторно направеното пред първата инстанция искане. В правомощията на решаващия съд е да прави фактически установявания, във връзка с твърдението, че исканията от съконтрахенти касаят стоките предмет на Разпореждане за насочване № 260012/24.03.2026г., издадено от официален ветеринарен лекар - главен инспектор в отдел КХ при ОДБХ - Хасково, вкл. и да установи дали процесното разпореждане е вече изпълнено, за да се прецени правният интерес на жалбоподателя да поиска повторно спиране на изпълнението. Поради това делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по повторно направеното искане за спиране. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение