Определение № 4755 от 09.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3980/2025 г.

ВАСПърво отделение09.05.2025 г.докладчик Благовеста Липчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Определение № 6417 от 24.02.2025 г. по адм. дело № 7672/2024г. по описа на Административен съд - София град. ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА секретар: Членове: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по частна жалба от "К и К" ООД, гр. Монтана, чрез процесуален пълномощник, срещу Определение № 6417 от 24.02.2025г. по адм. дело № 7672/2024г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. С твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт частният жалбоподател претендира неговата отмяна по подробно изложени доводи. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по адм. дело № 7672/2024г. по описа на АССГ е образувано по жалба срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП по искане № 26-К-1065 от 17.05.2024г. от "К и К" ООД за възстановяване на недължимо платени държавни такси по чл. 30, ал.6 от Закона за хазарта /ЗХ/ чрез издаване на акт за прихващане или възстановяване. Съдопроизводствените действия по горепосоченото дело на АССГ са продължени след като ВАС е отменил постановеното по него Определение № 14339/09.08.2024г., с което първоинстанционното производство е прекратено и е върнал делото на същия съд и състав. За да достигне до повторен извод за недопостустимост на оспорването, първостепенният съд е приел, че депозираното от дружеството искане за възстановяване на недължимо платени държавни такси по ЗХ е препратено по компетентност от Изпълнителния директор на НАП на орган по приходите при ТД на НАП- Велико Търново. Този териториален орган е отхвърлил искането на дружеството, произнасяйки се с изричен акт за прихващане или възстановяване, поради което не е налице мълчалив отказ, който да е годен обект на оспорване. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 236 във вр. с чл. 224 АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В нарушение на посоченото задължение, първостепенният съд повторно е прекратил производството по делото, без да се съобрази с подробните разяснения на ВАС, дадени с Определение № 12668/ 21.11.2024г. по адм. дело № 10781/2024г. С цитирания съдебен акт еднозначно е уточнено, че спрямо възстановяването или прихващането на такси по чл. 30, ал.6 ЗХ е приложим редът по АПК, а материално компетентен да се произнесе по тези искания е Изпълнителният директор на НАП. Именно до този орган е отправено и процесното искане на дружеството за прихващане или възстановяване на такса по чл. 30, ал.6 ЗХ, с оглед на което с изтичането на законоустановения срок за неговото произнасяне и по аргумент от чл. 59, ал.1 АПК, е възникнал мълчалив отказ. В този смисъл са и изричните указания на тричленния състав на ВАС, дадени с горепосоченото определение, но въпреки тях и след даване ход на спора по същество в открито съдебно заседание първостепенният съд отново е прекратил производството въз основа на напълно ирелевантни за допустимостта му доводи. Фактът, че искането на дружеството е неправомерно препратено по компетентност от Изпълнителния директор на НАП на орган по приходите по ТД на НАП - Велико Търново и този териториален орган е издал акт за прихващане или възстановяване не е в каквато и да е корелация с преценката кой е административният орган, компетентен да реши въпроса. След като законодателят е предоставил това правомощие на Изпълнителния директор на НАП, то материалната му компетентност не отпада в резултат на неправомерния му процесуален акт да препрати искането по компетентност на друг орган по приходите. Определящо е, че нормативно овластеният орган по това искане е Изпълнителният директор на НАП, който след надлежно сезиране не се е произнесъл по него в законоустановения срок, с оглед на което и на основание чл. 58, ал. 1 АПК е възникнал мълчалив отказ да се издаде актът. Този мълчалив отказ на компетентния по искането орган е годен обект на съдебно оспорване, спрямо законосъобразността на който първостепенният съд е дължал преценка по същество. Като е приел друго и е оставил повторно и въпреки задължителните указания на ВАС без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, АССГ е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 във вр. с чл. 236 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

8