Определение № 60425 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4529/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. М. П. срещу определение № 60276 от 15.10.2021 г. по гр.д. № 3629/2021 г. на ВКС, III г.о. С него е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязлото в сила определение № 8527 от 16.11.2018 г. по гр. д. № 1461/2016 г. на Бургаския районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК Жалбоподателката моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от нея молба за отмяна на влязлото в сила определение на Бургаския районен съд. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните. В обжалваното определение е прието, че молбата за отмяна е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на отмяна в производството по чл. 303 ГПК – иска се отмяна на определение № 8527 от 16.11.2018 г. по гр. д. № 1461/2016 г. на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по предявените от И. М. П. главни искове по чл. 27, предл. 4 и 5 ЗЗД, чл. 33, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, предявените при условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД, както и по предявения от нея инцидентен установителен иск за установяване неистинността на разписка за получаване на парична сума, поради липса на съгласие на назначения попечител на ищцата. Посочено е, че съдебните актове от категорията на определенията не са сред кръга на отменяемите по този ред актове, тъй като не разрешават със сила на пресъдено нещо спор за материално право. Върховният касационен съд се е позовал на т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правилно е прието в обжалваното определение, че се иска отмяна на акт, който не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, доколкото определенията не са от категорията актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното материално право и не обвързват страните. Съгласно мотивите по т. 6 от тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК не подлежат на отмяна по чл. 303 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите на тълкувателния акт е прието, че прекратителни определения в първоинстанционния исков процес са тези, които са постановени във връзка с недопустимост на производството, поради липса или ненадлежно упражняване на правото на иск. Те се характеризират със стабилитет на правните последици и след влизането им в сила спорът за процесуалната недопустимост на съдебното производство не може да бъде пререшаван. Не е налице изключението по т. 6 от тълкувателното решение, а именно отказ от иска. Поради това молбата за отмяна е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г.о.