Решение № 14588 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10022/2018 г.

ВАСV отделение30.10.2019 г.докладчик Мария Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156 от 10.07.2018 г. постановено по административно дело № 124/2018 г. по описа на Административен съд - К.. ОСЪЖДА Община К. да заплати на И. С., [ЕГН] сумата от 500 (петстотин) лева деловодни разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14588 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10022/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на кмета на Община К. срещу решение № 156 от 10.07.2018 г. постановено по административно дело № 124/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ - К.. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че отказа за предоставяне на обществена информация, обективиран в оспореното решение на кмета на Община К., постановен на основание чл. 4, ал. 1, пр. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, е материално незаконосъобразен, тъй като за заявеното искане за достъп до обществена информация във връзка с разходването на средства от общинските бюджети е приложим на общо основание ЗДОИ, а не специалния ред на Закона за Сметната палата /ЗСмП/ и Закона за публичните финанси /ЗПФ/. Счита, че изводът на съда, че в тези закони не съществува специален ред за снабдяване с исканата от заявителя обществена информация е необоснован. Твърди, че за информацията достъп, до която се иска, е налице специален ред и приложението на ЗДОИ е изключено. Твърди, че искането има за предмет не предоставянето съществуваща, създадена или съхранена обществена информация, а създаване на нова обобщена информация, която е предмет на отчета за изпълнението на годишния бюджет на общината. Иска оспорваното решение да се отмени. Претендира разноски за касационното производство – юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация – И. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорваното решение съдът е отменил решение № 03/14.03.2018 г. на кмета на Община К., с което е отказан достъп до съхраняваната в Община К. информация по въпросите, предмет на заявление за достъп до информация с рег. индекс ДО-4/01.03.2018 г. на И. С., задължил е кмета на Община К. да предостави достъп до исканата обществена информация по посоченото заявление на Сапунджиев при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и е осъдил Община К. да заплати деловодни разноски в размер на 10 лева. Решението е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено, че административното производство е започнало с подадено от И. С. до кмета на Община К. заявление за достъп до обществена информация с рег. индекс № ДО-4/01.03.2018 г., с което е поискан преглед на оригиналите на първичните счетоводни, касови и банкови документи, годишни, тримесечни и месечни оборотни ведомости с информация за причините за изплащането и размера на сумите, изплатени от Община К. на държавни, общински, обществени организации, сдружения, търговски дружества и физически лица /без информация за плащания за финансови операции с гриф държавна тайна или класифицирани по закона, без плащания породени от трудови договори, социални плащания и подпомагания/ за времето от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. включително. Заявителят е посочил, че не желае да получи информация с лични данни на трети лица. С оспореното решение № 03/14.03.2018 г. кметът на Община К. е отказал да предостави достъп до исканата информация поради наличие на специален, законоустановен начин и ред за достъп до исканата информация и ред за осъществяване на финансов контрол, регламентиран в ЗСмП и ЗПФ в хипотезата на чл. 4, ал. 1, пр. 2 от ЗДОИ. Органът е посочил, че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗСмП Сметната палата е специализиран орган, осъществяващ одит на бюджетите на общините, в която връзка извършва финансов одит на годишните финансови отчети на общината на основание чл. 54, ал. 1, т. 2 от ЗСмП, като оповестява одитните доклади чрез интернет страницата си – чл. 59, ал. 2 от ЗСмП. Финансовият одит включва проверка на сметките и финансовата документация с цел установяване законосъобразността и редовността на водената счетоводна отчетност, както и законосъобразността на събирането, съхраняването, управлението, разходването и отчитането на имущество. Органът е посочил, че реда за приемане на годишния отчет за изпълнението на бюджета на общините, включително публичното му обсъждане и огласяване и реквизитите му, в това число и одитното становище на Сметната палата за заверката на отчета и задължението за публикуването му са уредени в чл. 140 от ЗПФ, а съгласно чл. 170 от ЗПФ редът, начинът и сроковете за изготвяне, представяне и публикуване на годишните финансови отчети на бюджетните организации се определят от министъра на финансите. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 АПК за събиране на относимите доказателства във връзка с предмета на заявлението и за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Заявлението съдържа реквизитите по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, посочена е допустима форма за предоставяне на информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 27 от ЗДОИ и е разгледано от органа в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Правилен е изводът на съда, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. Съображенията на кмета на община К. не съставляват нито едно от основанията за отказ по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. Не е налице и хипотезата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като разпоредбите на ЗСмП и ЗПФ касаят правомощия на Сметната палата, които не съставляват особен, предвиден в специален закон ред за търсене, получаване и разпространение на информацията, достъпът до която е отказан. Редът по ЗСмП и ЗПФ не предвиждат специална уредба за достъп до обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. В цитираните законови разпоредби са уредени различни обществени отношения, от тези, уредени в ЗДОИ. Правилно съдът е анализирал правомощията на Сметната палата по чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗСмП, съгласно която норма Сметната палата е специализиран орган осъществяващ одит на бюджетите на общините, като в тази връзка извършва финансов одит на годишните им финансови отчети на основание чл. 54, ал. 1, т. 2 от ЗСмП и оповестява одитните доклади чрез интернет страницата си - чл. 59, ал. 2 от ЗСмП. Законосъобразно е приел, че становището на органа, че съществува друг ред за запознаване с исканата информация е неправилно. Уредбата на ЗСмП и ЗПФ, в това число и правомощията на Сметната палата за проверка и финансов контрол, касаят различни обществени отношения, от тези уредени в ЗДОИ. Съгласно ЗСмП основна задача на Сметната палата е да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните организации, законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публичните средства и дейности, както и да предоставя на Народното събрание надеждна информация за това. От своя страна, съгласно ЗПФ, бюджетът на бюджетната организация е годишен финансов план, който се съставя, приема, променя, изпълнява и отчита съгласно този закон. Освен това е регламентирано, че общинският бюджет е публичен и се контролира от местната общност по реда, определен от общинския съвет и от определените от закона компетентни органи. Регламентираните в цитираните закони правомощия, ред за проверки, заверка на годишни финансови отчети, съставяне на доклади от проверките и публикуването им, са относими към осъществяването на контрол над публичните финанси, в това число и общинските бюджети, но правилно съдът е приел, че не е предоставен ред за достъп до търсената обществена информация. Липсва възможност отделния гражданин по реда на цитираните закони да получи достъп до интересуващите го данни. Същият ще получи достъп до констатациите на Сметната палата и до другите компетентни органи, съгласно регламентираното от съответния Общински съвет, тъй като докладите се публикуват, но не и до търсената в случая информация. Заявителят е поискал достъп до първичните счетоводни, касови, банкови документи, като желанието му е да се запознае със същите, за да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект. Правилно съдът е приел, че тази информация не е обект на официално публикуване и редът за достъп до нея е чрез предоставянето и като обществена информация. Обществените отношения, регламентиращи реда за контрол на публичните финанси са различни от тези, регламентирани със ЗДОИ, които касаят правото на достъп до обществена информация. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. В случая, за да си състави собствено мнение, заявителят следва да получи достъп до първичните документи, а не до издадения въз основа на същите финансов отчет, както и до изготвените по отношение отчета на общината одити от Сметната палата или други компетентни органи, които ще съдържат техни констатации и оценка, които не са предмет на заявлението на гражданина. В този смисъл, не намира опора в данните по делото и в закона възражението в касационната жалба, че заявителят не е поискал информация, която е съществуваща, създадена или съхранявана от органа, а такава, която е нова обобщена информация, тъй като е предмет на финансовия отчет. Обратното, информацията от финансовия отчет е създадена в резултат на обобщение и анализ, докато заявителят е поискал достъп до първични счетоводни документи. Търсената информация е обществена, налице са и двата елемента от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице посочени в решението основания за отказ за предоставянето й. Постановеният изричен отказ, обективиран в оспореното решение на кмета на община К. е незаконосъобразен и правилно е отменен. Решението на съда не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Неотносима е цитираната в касационната жалба практика на ВАС, доколкото решението по адм. дело № 16854/2013 г., касае различни факти и правен спор, а решението по адм. дело № 11833/2007 г. е изолирано и даденото с него разрешение е преодоляно - напр. решение по адм. дело № 6233/2014 г., решение по адм. дело № 7163/2017 г. Освен това посочените решения нямат задължителен характер. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява основателна и на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 1 АПК такива следва да му се присъдят в доказан по делото размер – 500 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението за прекомерност на ответника по касация е неоснователно. Заплатеното възнаграждение е в минималния размер предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1