Решение № 6332 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2674/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. В. М., чрез адв. В. Дудоленски като процесуален представител, против решение № 203 от 05.01.2026 г., постановено по адм. дело № 11116/2023 г. по описа на Административен съд – София град в частта, с която е отхвърлена жалбата й за обявяване нищожността на решение № 617 по протокол № 80/13.07.2023 г. на Столичния общински съвет в частта, с която е одобрен проект за ПУП-План за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс „Овча купел-1, 4-ти, 5-ти и 6-ти м.р.“ и план схеми на инженерната инфраструктура в обхвата на проекта за плана за регулация и застрояване по отношение на УПИ І - „за озеленяване“, кв.106а в частта на ПИ 68134.4333.978 и на УПИ V 978 - „за ЖС“ от кв.231, предвиден за обезщетениe на основание чл.22, ал.8 и чл.16 ЗУТ. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда за валидност на административния акт с твърдения за липса на фактически основания и законови предпоставки за одобрения ПУП в частта относно имота на жалбоподателката. Възразява се срещу приложението на чл.22, ал.8 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се обяви за нищожно процесното решение на СОС. Претендират се разноски. По делото е предявена и частна касационна жалба от П. В. М., чрез адв. В. Дъдоленски като процесуален представител, против решение № 203 от 05.01.2026 г., постановено по адм. дело № 11116/2023 г. по описа на Административен съд – София град в частта, с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата с искане за отмяна като незаконосъобразно на решение № 617 по протокол № 80/13.07.2023 г. на Столичния общински съвет в оспорената му част. Наведени са оплаквания за неправилност с твърдения за спазен срок за оспорване на административния акт, който не е надлежно съобщен на жалбоподателката, а в публикуваното обявление в Държавен вестник не е посочен процесния имот. Прави се искане за отмяна на решението в горната част и за връщане на делото на административния съд за произнасяне по същество по жалбата за незаконосъобразност на решението на СОС в оспорената му част. Ответникът – Столичен общински съвет, не изразява становище по жалбите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалби. Върховният административен съд, в настоящия състав на второ отделение, като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите, становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт в оспорената му част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. В. М. – собственик на ПИ с идентификатор 68134.4333.978, срещу решение № 617 по протокол № 80/13.07.2023 г. на Столичния общински съвет /СОС/, с което на основание чл.21, ал.1, т.11 ЗМСМА, чл.21, ал.7 вр. с ал.1 ЗОСоб., чл.129, ал.1, чл.136, ал.1, чл.22, ал.4-7, чл.22, ал.8 вр. с чл.16, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4, ал.5, т.2 и ал.6, чл.134, ал.1, т.1 вр. с ал.2,т.2, чл.15, ал.1 и ал.5, чл.108, ал.2 и ал.5, чл.14, ал.3, т.1 и ал.4, чл.31, ал.1, 4 и 5, чл.32, чл.33 и чл.35, ал.1 и 2 ЗУТ е одобрен проект за: 1. План за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс „Овча купел-1, 4-ти, 5-ти и 6-ти м.р.“ по реда на чл.22, ал.4-7 ЗУТ по червени и сини линии, цифри и текст с корекциите в кафяв и зелен цвят, съгласно приложения проект в обхват, указан с черна пунктирана линия; 2. План за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс „Овча купел-1, 4-ти, 5-ти и 6-ти м.р.“ с прилагане на чл.22, ал.8 във вр. с чл.16 ЗУТ по червени и сини линии, цифри и текст с корекциите в зелен цвят, съгласно приложения проект в обхват на поземлените имоти, обозначени със светлозелен цвят; 3. План за застрояване на жилищен комплекс „Овча купел-1, 4-ти, 5-ти и 6-ти м.р.“ с корекциите в зелен цвят, съгласно приложения проект в обхват, указан с черна пунктирана линия; 4. Плен-схеми на инженерната инфраструктура в обхвата на проекта за ПРЗ на ж.к. „Овча купел-1, 4-ти, 5-ти и 6-ти м.р.“; 5. План за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс „Овча купел-1, 4-ти, 5-ти и 6-ти м.р.“ не се одобрява за УПИ І-9385,9386 – „за ЖС“ от кв.11 и УПИ ІІІ-9440,9441 –„за ЖС“ от кв.116а; 6. План за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс „Овча купел-1, 4-ти, 5-ти и 6-ти м.р.“ с прилагане на чл.22, ал.8 във вр. с чл.16 ЗУТ не се одобрява за ПИ и УПИ, а именно: ПИ 68134.4334.9683, УПИ ІХ-9683 от кв.3б; ПИ 68134.4333.226, УПИ ХІV-226 и ПИ 68134.4333.224, УПИ ХХ-224 от кв.101в; ПИ 68134.4334.9374, УПИ ІІ-9374 и ПИ 68134.4333.1216, УПИ ІІІ-1216 от кв.116; УПИ ХХІІ-„за ОО“ от кв.215, ПИ 68134.4333.920, УПИ ІХ-920 от кв.231. С определение № 7696 от 20.06.2024г. по адм. дело № 5421/2024 г. на ВАС, е определен предмета на оспорване по делото, а именно решението на СОС в частта, с която е одобрен проект за ПУП-План за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс „Овча купел-1, 4-ти, 5-ти и 6-ти м.р.“ и план схеми на инженерната инфраструктура в обхвата на проекта за плана за регулация и застрояване по отношение на УПИ І - „за озеленяване“, кв.106а в частта на ПИ 68134.4333.978 и на УПИ V 978 - „за ЖС“ от кв.231, предвиден за обезщетение на основание чл.22, ал.8 и чл.16 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане като просрочена жалбата в частта, с която се оспорва законосъобразността на решението на СОС в оспорената му част и е отхвърлил жалбата с искане за обявяване нищожност на решението на СОС в оспорената му част. За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че жалбоподателката П. В. М. е собственик на ПИ 68134.4333.978 по КККР на гр. София с площ от 279 кв.м., незастроен /в него са разположение преместваеми обекти/, който съставлява УПИ ХХІІІ-978, кв.104 по действащия ПУП на гр. София, местност „Овча купел-1“, който план в регулационната му част няма конкретно отреждане за имота, а в застроителната част - се предвижда едноетажна сграда с предназначение „за пицария и кафе-бърза закуска“; че решение на СОС за одобряване на процесния ПУП е съобщено чрез обявление, обнародвано в Държавен вестник бр.69 от 11.08.2023 г.; че съгласно ПУП, одобрен с оспореното решение на СОС, УПИ ХХІІІ-978 попада в УПИ І-„за озеленяване“, кв.106а и с отреждането му се увеличават площите за озеленяване, които надвишават показателите, установени за територията на комплекса; че с ПУП, за обезщетяване на собственика е отреден УПИ V-978 - „за ЖС“ в кв.231. При горните обстоятелства, установени от документите по преписката и заключенията на СТЕ, съдът формира правни изводи за това, че жалбата за незаконосъобразност е просрочена, тъй като оспореното решение на СОС е съобщено чрез обявление, обнародвано в Държавен вестник бр.69 от 11.08.2023 г., а жалбата на М. е подадена на 02.11.2023 г., т.е. след изтичане на 30-дневният срок за оспорване по чл. 215, ал. 4, предл. първо ЗУТ, поради което е недопустима. За да отхвърли жалбата в частта, приета за допустима /относно искането за нищожност/, съдът констатира липса на основанията, при които по реда на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК може да се приеме наличие на нищожност на решението на СОС в оспорената му част. Изложени са подробни мотиви за възприетите в трайната съдебна практика критерии за разграничение на нищожност и унищожаемост на административните актове, като са отречени като неоснователни доводите на жалбоподателката срещу компетентността на органа, за съществени пороци във формата на заповедта, за опорочена процедура за приемане и за нарушения на материалния закон при одобряване на ПУП за процесния имот, които да опорочат акта до степен на нетърпимост в правния мир. Обосновани са изводи, че решението на СОС е прието от компетентен орган по чл.129, ал.1 ЗУТ, предвид обхвата на плана – над три квартала, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, установени от приложения протокол от проведеното заседание на общинския съвет. По отношение формата на акта, се счита, че органът е посочил фактическите и правните основания за издаването му, като мотиви се съдържат и в останалите документите по преписката, включително в графичната част към проекта. Отречено е наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност на решението, като е установено спазване на предварителната процедура по чл.135 ЗУТ. В тази връзка са обсъждани заповедите, издадени служебно, вкл. с № РА50-768/05.10.2018г., допълнена със заповед № РА50-516/09.07.2019г., всички на главния архитект, с които се изменя първоначалната заповед № РД-09-50-482/29.03.2011 г. и се допуска изработването на ПУП като план за регулация и режим за застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс „Овча купел -1, 4-ти, 5-ти и 6-ти м.р.“ вече при действието на чл.22, ал.8 ЗУТ. По отношение материалния закон, съдът сочи, че по принцип несъответствието с него води до унищожаемост на административния акт, освен когато същият изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден, какъвто не е настоящият случай. Приема се, че одобреното изменение на плана, е извършено на изрично предвидено в закона правно основание – чл. 134, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ, а именно - след одобряване на действащия подробен устройствен план, са настъпили промени в обществено-икономическите условия и са приети кадастрална карта и Общ устройствен план на Столична община. Основните възражения на оспорващата за промяна на предназначението на собствения УПИ - за озеленяване, са преценени за неотносими към валидността на административния акт, тъй като касаят незаконосъобразността /унищожаемостта/ на същия и не съставляват порок, водещ до нищожност, а и предвижданията за площи за озеленяване съответстват на целта на процедираното преструктуриране на квартала да се осигури благоприятна среда за живеене. Решението е правилно, включително в частта, с характер на определение, с която е оставена без разглеждане предявената от П. В. М., жалба. Съображенията са следните: Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства и СТЕ, като въз основа на тях са изведени обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Преди да се произнесе по съществото на спора, съдът е проверил допустимостта на жалбата с искане за отмяна като незаконосъобразен на обжалвания административен акт, а формираните изводи на просрочие на същата са правилни. Оспореното решение на СОС е издадено на основание чл.129, ал.1 ЗУТ - предвид обхвата на плана, както и на осн. чл. 21, ал.7 ЗОСоб., поради което е съобщено чрез обявление, обнародвано в Държавен вестник бр.69 от 11.08.2023 г. От датата на обнародване започва да тече 30-дневният срок за оспорване, изрично визиран в нормата на чл. 215, ал. 4, предл. първо ЗУТ, който в случая не е спазен, тъй като жалбата на М. е подадена на 02.11.2023 г. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за неприложимост на реда за съобщаване на решението на СОС чрез обнародване в ДВ, обосновани с чл. 21, ал.7 вр. с ал.1 ЗОСоб. Разпоредбата е специална, както основателно се поддържа в жалбата, но спрямо правилото на чл.129, ал.2 ЗУТ, тъй като предвижда компетентност на общинските съвети да одобряват ПУП, независимо от обхвата им, в случаите на отчуждаване на частни имоти за общински нужди. Същата разпоредба обаче не променя реда за съобщаване на решението за одобряване на плана, а именно чрез обнародване в ДВ, поради което органът в случая не е дължал изпращане на съобщения на всеки от засегнатите собственици, както неоснователно претендира оспорващата. Такова изискване не следва и от обстоятелството, че в обнародваното в ДВ съобщение не фигурира имота на жалбоподателката, който безспорно е засегнат от ПУП. С процесното решение на СОС е одобрен ПУП, който съставлява единство от текстова и графична част, а и в публикуваното съобщение изрично се препраща към изготвения проект, с което обхвата на плана е очертан в достатъчна степен, както и кръга на засегнатите собственици, които са имали възможност да го оспорват. Изводите от изложеното са за надлежно проведена процедура по съобщаване на одобрения ПУП чрез обнародване в ДВ, от датата на което започва да тече срокът за оспорването му. Изтичането на срока преклудира правото на жалба и предявената такава за незаконосъобразност на административния акт е процесуално недопустима, а решението на административния съд за оставянето й без разглеждане - е правилно. Постановен в съответствие с доказателствата по делото и приложимите законови разпоредби е оспореният съдебен акт и в частта, с която е отхвърлена предявената от П. М. жалба за нищожност на решението на СОС в обжалваната му част. Формираните изводи за неоснователност на същата, както и изложените в подкрепа на горното мотиви на съда се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, който на осн. чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Видно е, че процесното решение на органа е влязло в сила и съставлява стабилен административен акт, а оспорването е единствено по отношение на неговата валидност, респ. с наведени оплаквания за нищожност, които правилно са отхвърлени от административния съд. Според критериите, приети в правната теория и утвърдени в съдебната практика, за да бъде нищожен административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя му действие и последици. Съобразно посочените критерии, нищожни са актовете: издадени от некомпетентен орган; при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление; при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Както обосновано е прието в обжалваното решение, порок от категорията на изброените по-горе не се установява да е налице при провеждане на процедурата за приемане на ПУП и неговото одобряване с решението на СОС. В случая не се оспорва компетентността на издателя на административния акт, а и същата следва от чл.129, ал.1 ЗУТ и чл.21, ал.7 вр. с ал. 1 ЗОСоб. От данните в приложения по делото протокол от заседанието на СОС от 13.07.2023 г., е видно, че са спазени и изискванията за кворум и мнозинство. По отношение формата и процесуалните правила, обоснован е изводът на съда, че оспореният акт отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания. При одобряване на ПУП, актът, с който това се прави, съдържа както текстова, така и графична част, която онагледява предвидените регулационни и застроителни мероприятия. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателката за неясен обхват на плана. Видно е, че предвижданията на последния засягат ПИ 68134.4333.978 по КККР, който съставлява УПИ ХХІІІ-978, кв.104 по действащия ПУП- собственост на оспорващата. Неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че решението на СОС е лишено от фактически и правни основания в частта от ПУП отнасяща се собствения й поземлен имот, респ. за отреждането му в УПИ І – за озеленяване. Противно на наведените доводи, на основание по чл.134, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 ЗУТ е одобрен проекта на ПУП-План за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс „Овча купел-1, 4-ти, 5-ти и 6-ти м.р.“ по реда на чл. 22, ал.4-7 ЗУТ и на чл.22, ал.8 във вр. с чл.16 ЗУТ - последните, относими към процесния имот на оспорващата, а приложението й органът обосновава с необходимостта от площи за озеленяване и отреждане на УПИ, предназначени за озеленяване като част от зелената система, т.е. решението на СОС съдържа фактически и правни основания за приемането му, а дали са налице предпоставките по чл.22 ЗУТ е въпрос, който засяга материалноправната законосъобразност на акта, но не и неговите реквизити. Не са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати при приемане на решението на СОС, които да обосноват неговата нищожност. Възраженията си оспорващата свързва с предварителната процедура по чл.135 ЗУТ за допускане изработването на процесния ПУП, като твърди, че в периода когато е започнала тази процедура, разпоредбата на чл.22, ал.8 ЗУТ не е съществувала, тъй като е нова, обн. в ДВ, бр.13/2017 г. Оплакванията са неоснователни. Както правилно е констатирал административният съд, в случая след заповед № РД-09-50-482/29.03.2011 г. на главния архитект на СО за допускане изработване на ПУП - План за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс „Овча купел-1, 4-ти, 5-ти и 6-ти м.р.“, с последващи заповеди, издадени във връзка с изменения на ОУП на СО, изработена специализирана кадастрална карта и резултатите от обществени обсъждания, е преработен първоначалния проект със заповед № РА50-768/05.10.2018г., допълнена със заповед № РА50-516/09.07.2019г., двете на главния архитект, които са крайният акт, завършващ производството по чл.135 ЗУТ, приети при действието на чл.22, ал.8 ЗУТ. От датирането на горните заповеди, следва, че в случая не е налице започнало производство по изработване и одобряване на устройствени планове и техните изменения по смисъла на § 24, ал.2 от ПЗР на ЗУЗСО/ обн. ДВ бр.31 от 10.04.2018г./, поради което правилото на §24, ал.1 от ПЗР на ЗУЗСО е неприложимо, а твърденията в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Не са налице и пороци на акта, които да обосноват нищожност поради противоречие с материалния закон. Както се посочи по-горе, за да има такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма / в случая чл. 134, ал.1, т.1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ/ или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито един орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем /незаконосъобразен/, но не и за прогласяването му за нищожен. Както правилно е приел административният съд, проектът за ПУП - План за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс „Овча купел-1, 4-ти, 5-ти и 6-ти м.р.“ е одобрен на основанията по чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ, а установените по делото факти съответстват на посочените разпоредби, както следва - след одобряване на действащия подробен устройствен план за процесните имоти от 1984 г., са приети кадастрална карта и Общ устройствен план на Столична община, което, както и значителния изтекъл период от време, обуславят настъпили промени в обществено-икономическите и устройствени условия, при които е бил изготвен плана, налагащо неговото изменение. От горното следва, че оспореният административен акт е издаден при доказаност на условията, предвидени в приложимия материален закон, поради което не е налице нищожност на същия, както обосновано и правилно е прието от съда. Ирелевантни за преценката за валидност на заповедта се явяват доводите в касационната жалба, относими към конкретните предвиждания за процесния имот според одобреното изменение на ПУП. Дали са осъществени предпоставките по чл. 22, ал.8 от ЗУТ е въпрос, който засяга материалноправната законосъобразност на решението на СОС в оспорената му част, но не и валидността на същото. Правилно съдът е отказал да обсъжда наведените от жалбоподателката възражения срещу промяната на предназначението на собствения й УПИ - за озеленяване, които имат връзка с преценката за приложението на закона и не съставляват порок, водещ до нищожност на административния акт. По същите съображения, такава проверка не се дължи и в касационната производство. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените в жалбите основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. С оглед изхода по делото, жалбоподателката няма право на деловодни разноски. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,